Заплатите в еврозоната правят ЕЦБ предпазлива по отношение на лихвените проценти

Силният ръст на заплатите в еврозоната в началото на годината няма да успокои членовете на Европейската централна банка, които обмислят кога и с колко да намалят лихвените проценти, пише Bloomberg.

Данните от най-големите икономики на валутния съюз показват, че през първото тримесечие нарастването на договорените възнаграждения не се е забавило значително. Опасността е компаниите да прехвърлят нарастващите разходи върху потребителите, задържайки инфлацията над 2% за по-дълго време.

Основен виновник за това е Германия, където различни споразумения - някои от които включват еднократни плащания - доведоха до рязко повишаване на заплатите. Едва ли централните банкери ще се успокоят достатъчно от по-умерените данни в други части на региона.

Снимка: Bloomberg L.P.

Така че макар планираното за юни първоначално намаление на депозитната лихва да е почти сигурно, надеждите за друго бързо намаление през следващия месец намаляват. В подкрепа на предпазливостта е по-силната от очакваното икономическа експанзия в блока от 20 държави - дори когато инфлацията се връща към целевата стойност.

„За ЕЦБ силният ръст на германските заплати ще бъде още една причина да действа много внимателно при намаляването на лихвите - дори ако ръстът на заплатите в повечето други страни от еврозоната е много по-слабо изразен“, смята Карстен Бжески, икономист в ING.

По данни на Bloomberg Economics през първите три месеца ръстът на заплатите вероятно се е забавил до 4,3% спрямо предходната година, докато през последното тримесечие на 2023 г. той е бил 4,5%. Макар да не надхвърля 3,5% във Франция, Италия и Испания, той достига 4,8 на сто в Германия.

За ЕЦБ част от предизвикателството е, че преговорите протичат по много различен начин на целия континент. Докато много от трудовите договори в Белгия са пряко обвързани с инфлацията, германските и италианските работници често трябва да очакват нови кръгове от преговори, които определят компенсациите за няколко години.

В същото време във Франция преговорите са по-гъвкави и заплатите в редица сектори се договарят веднъж годишно, посочват икономисти от Barclays.

„Има някои показатели от пазара на труда, които показват, че ръстът на заплатите в еврозоната се забавя“, казва икономистът от Barclays Кристиан Келер. „Това би трябвало да допринесе за по-нататъшна дефлация.“

Тези, които не са толкова оптимистично настроени, посочват като аргумент за това затегнатия пазар на труда, който се отърси от плитка рецесия през втората половина на 2023 г. През тази година Берлин стана свидетел на поредица от стачки в транспорта, а някои строителни работници, търсещи по-добро заплащане, излизат на протест тази седмица за първи път от 17 години насам.

„Недостигът на работна ръка ще окаже натиск за повишаване на заплатите“, заяви главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг. „Поради това не предвиждаме номиналният ръст на заплатите да се установи трайно под 4%“, добави той.

Снимка: Bloomberg L.P.

Официалните данни за договорените заплати в еврозоната ще станат ясни на 23 май, а друг внимателно следен показател за растежа на заплатите през първото тримесечие ще бъде представен от Евростат на 7 юни - ден след следващото решение на ЕЦБ за лихвените проценти.

Тъй като навременната информация е оскъдна, централните банкери във Франкфурт се опитаха да внесат повече яснота чрез свои собствени, наскоро разработени индикатори за заплащането в еврозоната.

Те „продължиха да показват признаци на отслабване“, се посочва в отчета за априлската среща на банкерите, публикуван в петък. Финансистите, определящи лихвените проценти, също така подчертаха, че корпоративните печалби трябва да поемат част от по-високите разходи за труд, след като през последните години маржовете се увеличиха.

Доколко това ще се случи в сектора на услугите, който в момента е основен акцент, не е сигурно, показва отчетът за политиката на Европейската централна банка.

„Макар да се наблюдава напредък, следенето на триъгълника между заплатите, ръста на производителността и печалбите продължава да бъде от ключово значение“, се казва в него.