ЕК снижи очакванията си за инфлацията в България за тази и следващата година

Европейската комисия (ЕК) значително понижи прогнозата си за инфлацията в България за тази и следващата година в сравнение с последната си прогноза. В същото време институцията запази без промяна очакванията си за развитието на икономика през 2024 г., но леко завиши перспективите за 2025 г. Това се вижда от Пролетната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).

Прогнози за България

За тази година ЕК очаква инфлацията в България да се забави до 3,1%, което е с 0,3 процентни пункта по-малко в сравнение с прогнозата от зимата и с 0,9 пр. п. под тази от есента. За следващата година от Брюксел очакват индексът на потребителските цени да се забави още повече, достигайки 2,6% (при 2,9% в зимната и есенната прогнози).

По отношение на икономиката очакванията са тя да нарасне с 1,9% тази година, като прогнозата остава без промяна спрямо зимния доклад. За следващата година от ЕК очакват БВП да ускори значително ръста си до 2,9%, докато в предишния доклад прогнозата беше с 0,4 пр.п. по-ниска.

Според Комисията краткосрочните показатели показват, че в началото на 2024 г. износът е продължил да се свива, а ръстът на частното потребление е забавен. След първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови, воден от съживяване на външното търсене.

Предполага се, че ръстът на потреблението ще се възстанови през остатъка от 2024 г. и през 2025 г., подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда, докато частните спестявания продължават да се увеличават. Прогнозите са инвестициите да продължат да се разширяват през прогнозния хоризонт, поддържайки производствения капацитет.

Очаква се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и вносния компонент на инвестициите и потреблението.

След като държавният дефицит достигна 1,9% от БВП през 2023 г., за настоящата година се предвижда той да бъде на ниво от 2,8% от БВП. В съответствие със законодателни промени се очаква разходите за пенсии и заплати да се увеличат през прогнозния хоризонт.

Ръстът на приходите само частично компенсира допълнителните разходи. По-конкретно се очаква приходите да нараснат от преустановяването на намалената ставка на ДДС за някои стоки и услуги и от въвеждането на вътрешен допълнителен данък за мултинационалните компании. Дефицитът през 2024 г. е повлиян и от очакваното пълно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, оценено на 0,8% от БВП.

Съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 23,1% през 2023 г. на 24,8% до 2024 г., но да намалее до 24,6% през 2025 г. Рисковете за фискалната перспектива на България все още са насочени надолу, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите не се компенсират напълно от структурни мерки, които надхвърлят 2025 г.

Прогнози за ЕС и еврозоната

След общата икономическа стагнация през 2023 г., по-добрият от очакваното растеж в началото на настоящата година и продължаващото забавяне на инфлацията създават условия за постепенно увеличаване на икономическата активност, посочва ЕК в доклада си.

Според прогнозата икономиката на ЕС ще се разрасне с 1,0% през 2024 г., а в еврозоната – с 0,8%. За следващата година очакванията са за съответно ръст от 1,6% и 1,4%.

Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2024 г. БВП е нараснал с 0,3% както в ЕС, така и в еврозоната. Тази експанзия, наблюдавана в повечето държави членки, бележи края на продължителния период на икономическа стагнация, който започна през последното тримесечие на 2022 г., посочва Комисията.

Очаква се растежът на икономическата активност през тази и следващата година да бъде обусловен в голяма степен от устойчивото нарастване на частното потребление, като продължаващото нарастване на реалните заплати и на заетостта поддържа повишаването на реалните разполагаеми доходи. Голямата склонност към спестяване обаче все още възпира отчасти частното потребление.

По отношение на инфлацията прогнозите са тя да се забави от 6,4% през миналата година до 2,7% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. в ЕС. В еврозоната се очаква тя да стигне от 5,4% през 2023 г. до 2,5% през тази година и 2,1% през следващата.

Като започва от по-ниско от очакваното равнище през първите месеци на тази година, инфлацията се очаква да продължи да се забавя и да достигне прогнозната си цел малко по-рано през 2025 г. от предвиденото в зимната междинна прогноза. Дезинфлацията ще се дължи главно на неенергийните стоки и храните, докато енергийната инфлация се повишава, а инфлацията при услугите намалява само постепенно, успоредно с умерен натиск върху заплатите. Очаква се инфлацията в ЕС като цяло да следва сходна тенденция, въпреки че ще остане малко по-висока.

След значително намаление през 2021 г. и 2022 г. и на фона на отслабване на икономическата активност спадът на бюджетния дефицит на ЕС спря през 2023 г. Очаква се намалението да се възобнови през 2024 г. (3,0%) и 2025 г. (2,9%), по-конкретно вследствие на постепенното премахване на мерките за енергийна подкрепа.

На фона на по-високите разходи за обслужване на дълга и по-слабия растеж на номиналния БВП отношението на дълга към БВП в ЕС се очаква да се стабилизира тази година на ниво от 82,9%, преди да нарасне леко с около 0,4 процентни пункта през 2025 г.

Несигурността и рискът от влошаване на икономическите перспективи се увеличиха още повече през последните месеци в резултат най-вече на развитието на продължителната военна агресия на Русия срещу Украйна и на конфликта в Близкия изток, отбелязва Комисията. Геополитическото напрежение в по-широк контекст също продължава да поражда рискове. Нещо повече, устойчивостта на инфлацията в САЩ може да бъде причина за допълнително забавяне на намаляването на лихвите в страната и извън нея, което да доведе до затягане на финансовите условия в световен мащаб.

Във вътрешен план забавянето на инфлацията може да се окаже по-бавно от очакваното, в резултат на което е възможно централните банки в ЕС да забавят понижаването на лихвите, докато спадът на инфлацията при услугите се задържи на едно равнище.

За по-големите икономики в ЕС очакванията са БВП на Германия да се разшири с едва 0,3% през 2024 г., но този ръст да се ускори до 1,2% през следващата година. Икономиката на Франция ще отчете по-сериозно увеличение – от 0,7% през 2024 г. и 1,3% през 2025 г. За Италия ЕК прогнозира същия ръст за тази година, но една идея по-слаб за следващата – от 1,2%. Очакванията за Испания са по-сериозни – увеличение от 2,1% през 2024 г. и 1,9% през 2025 г.