Какво ще се промени в агробизнеса с навлизането на IoT и изкуствения интелект?

Селското стопанство е ниско технологичен отрасъл и доскоро трудно и немислимо беше то да се спомене наравно с Интернет на нещата (IoT), с big data и изкуствен интелект, които имат приложение в него. Това мнение изказа в предаването „Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria проф. Теодора Георгиева, директор на магистърската програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса'' в СУ "Св. Климент Охридски". Според нея стартъпите в агробизнеса са, може би, по-малко, защото IT бизнесът е насочен в пазари извън страната.

Тя потвърди, че изкуственият интелект има много широко приложение в селското стопанство. „В т.нар. прецизно земеделие площите може да се заснемат от сателит, което генерира огромен обем данни, които се обработват от отдалечени устройства. По този начин може да се контролира съдържанието на почвата, да се измери здравето на растението, да се предостави информация за показатели като температура и влажност“, посочи ученият.

Проф. Георгиева обясни, че с тези данни през телефона си фермерът може по-бързо да вземе решение къде и какво да направи. По думите ѝ това помага на стопаните да намалят значително използването на пестициди и торове, което понижава себестойността на продукта и го прави по-висококачествен.

„Новите технологии могат да помогнат на фермерите да решат проблема и с недостига на работна ръка, убедена е Теодора Георгиева. – В биоорганичното земеделие изключително полезен е един робот, който заменя човешкия труд и стопаните могат да се справят с плевелите без да използват пестициди.”

Тя разказа за първото издание на Академия „Иновации в агробизнеса“, която ще се проведе от 13 до 17 март в София. Академията надгражда и допълва обучението в Магистърска програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“ към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и са планирани поредица от събития, включително обучения и изложение на фирми с иновативни решения в агробизнеса.

Теодора Георгиева смята, че част от големите предизвикателства пред агросектора са свързани с демографски проблеми – в България това е липсата на човешки ресурс и таланти, а в световен мащаб – ръстът на население, което трябва да бъде изхранвано. Тя посочи, че в индустриализираните държави между 30% и 50% от създадената храна никога не се консумира, а в глобален мащаб агросекторът се нарежда на трето място след САЩ и Китай като източник на парникови газове.

Кои фактори влияят на цените на храните в България? Какви мерки трябва да вземе правителството в защита на българските производители? Какви семинари ще има при пилотната програма на Академия „Иновации в агробизнеса“, която ще информира как ще си партнират бизнесът и научните среди в разработването на проекти? Какви разработки ще представят участниците в изложението в рамките на Академията?

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.