А. Николов: Сигналите за забавянето на българската икономика са налице

Очакваното забавяне на българската икономика започва да се материализира и това се вижда от данните за брутния вътрешен продукт и инфлацията през първото тримесечие на 2023 г. По-слабият ръст на износа и на промишленото производство от последните месеци също бе сигнал за икономическото забавяне у нас. Въпреки това няма спад на инвестиционните разходи, а и пазарът на труда е стабилен. Това коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Добрата новина е, че на този етап няма спад на инвестиционните разходи - 5% за нашата икономика не е малко, но е доста под очакваното, ако искаме да има изпреварващ растеж спрямо европейските партньори", посочи икономистът.

По думите му повишаването на лихвите от Европейската централна банка и БНБ се отразява по-бавно у нас, но поскъпващите кредити са един от сигналите за голямо забавяне в жилищния пазар в България. "Въпросът е доколко ще остане търсенето при едни по-високи лихви, тъй като част от покупките на имоти са с инвестиционна цел“, каза Николов. Той отчете, че независимо от по-високите лихви българските фирми не са се отказали напълно от разширяване на производството.

Печалбите на компаниите са нараснали през изминалата година, но паралелно с това са се покачили и разходите за труд, добави той. "По-всичко личи, че през 2024 г. няма да има такъв агресивен икономически ръст като миналата година, съответно възможността на бизнеса да поддържа жизнения стандарт на своите работници вече е под въпрос", каза икономистът.

Николов коментира, че забавянето на икономиката не е засегнало особено пазара на труда, който запазва добрата си форма, а безработицата е на „здравословно“ ниво от около 4 на сто. Икономическото забавяне не ни коства работни места засега, но недостигът на кадри продължава, което е спирачка както пред експанзията на българските фирми, така и пред международни инвеститори, каза икономистът.

Като притеснителен икономистът определи очаквания бюджетен дефицит от почти 5% и през 2024 г., което по думите му поставя спирачка пред влизането на страната в еврозоната. "Не съм особено оптимистичен, че поредният парламент ще успее да излъчи функциониращо правителство, което означава, че бюджетът на служебния финансов министър ще трябва да бъде приет както е, защото няма да има време за обсъждания", посочи събеседникът.

Той коментира, че предложеният бюджет разчита на несигурно увеличаване на дълга и не включва логични мерки като свиване на капиталовата програма.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.