С. Александров: Геополитическото напрежение насочва повече страни към международен арбитраж

Геополитическото напрежение кара все повече страни да прибягват до международен арбитраж. Това каза в в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria проф. Станимир Александров, международен арбитър, президент на Международния съвет по търговски арбитраж (ИККА), преподавател в юридическия факултет на университета „Джордж Вашингтон“, който е бивш зам.-министър на външните работи на България.

„Политиката има роля навсякъде. Разбира се, това важи и за международния арбитраж. Въпреки това, решенията винаги се основават на това какво е записано в договора и как са дефинирани ключови понятия“, напомни Александров.

„Макар и политиката да влияе на броя на възникналите спорове, по дефиниция тя не оказва ефект върху взетите решения. За студентите международният арбитраж представлява особен интерес, тъй като им дава възможност да практикуват различни видове право и умения в международен контекст“, посочи Александров. И обясни, че силата на международния арбитраж се основава на съгласието на страните.

„Ако страните не са съгласни да си решават спора с международен арбитраж, отиват на съд. Популярността му се дължи на това, че компаниите не искат да ходят на съд в други държави. Силата на арбитража се състои от силата на арбитражната клауза в договора“, коментира той. Александров напомни, че над 170 държави са съгласни да решават спорове с арбитраж, а не по съдебен път, защото изпълняват Нюйоркската конвенция от 1958 година, която задължава всеки национален съд да даде сила на арбитражна уговорка.

„При спорове между инвеститор и държава страните не са равнопоставени, но арбитражът е най-интересен. Неговата специфика е такава – има договор между две държави. В този договор едната държава обещава на другата държава, че се съгласява на международен арбитраж по всички спорове с инвеститори от другата държава. Приложимото право обаче е договорът и съответно исковете на инвеститора да бъдат само по отношение на нарушенията на международния договор между двете държави, а не по конкретен търговски договор между инвеститора и местна фирма“, обясни юристът.

Гостът съобщи, че студентите проявяват интерес към международното право и международния арбитраж. „Високото заплащане не е основна мотивация, макар и да играе роля. В тази сфера човек получава много знания в сферата на международните икономически отношения. Студентите имат възможност също да се запознаят с хора и бизнеси от целия свят, което е атрактивно за младите хора. Най-привлекателната страна обаче е възможността да практикуваш публично право, заедно с ред други умения като кръстосания разпит в международен контекст“, посочи Станимир Александров.

Според него Лондон, Париж и Стокхолм са сред най-популярните локации за решаване на международни спорове. Юристът разкри, че стремежът е да се избере място, което е неутрално. „Споровете между САЩ и Китай се решават най-често там, а понякога и в Сингапур. Хонг Конг доскоро също беше една от топ дестинациите. Политиката се отразява на международния арбитраж по отношение на това колко често възникват спорове. Разбира се, по дефиниция не би трябвало да влияе на вземането на решения в арбитража“, заяви юристът.

Каква е ситуацията в България и прибягват ли българските компании до международния арбитраж? Как се решава спор между френска и нидерландска компания за спътник? Как се назначават арбитри и каква е ролята на Международната търговска палата в Париж? Как се става международен арбитър?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.