Илия Кръстев: В технологичното съревнование в България сме на триколки

Трансформацията ще е тежка за общества, които не са подготвени и изостават в развитието на технологиите. В България може да се каже метафорично, че сме с триколки – нямаме стратегия как да привличаме, задържаме и развиваме хора. Този коментар в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria направи Илия Кръстев, член на управителния съвет на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

„Представете си революция, при която една държава има коли, а други коне. Едната държава ще стане символична пустиня, защото трудно ще задържи хора и бизнеси", направи сравнение той и подчерта, че ситуацията на пазарите никога не е била толкова конкурента, колкото сега.

По думите му в момента не само компаниите, а цели държави се стремят да постигнат технологично предимство. „Фирмите у нас не могат да компенсират неучастието или саботажа от страна на държавата“, е мнението на Кръстев. Той съобщи, че много инвеститори имат интерес да влязат в България, но накрая избират други държави – най-вече Румъния, Гърция и Сърбия, които имат стратегия за привличане на стратегически инвеститори в сектори с висока добавена стойност.

Според Кръстев образованието и демографията са най-големите проблеми. „Нужни са ясен план и стратегия, които всички заинтересовани страни да следват“, настоя Кръстев и посочи, че разговорите в България са на всевъзможни теми, които нямат добавена стойност, но не и за промяна на учебните планове и начините на оценяване.

Той предупреди, че ситуацията няма да се промени, докато липсва съгласие в обществото. По думите му през последните няколко години страната ни е в постоянна предизборна кампания, а темите, по които се работи и се говори, са електорални. „Това са теми, които се обясняват лесно. По-сложните теми, от които зависи как ще живеем след 10 години, изискват по-детайлен разговор, за който политиците не са готови“, каза той. И цитира данни от проучване на БРАИТ и Института за пазарна икономика за връзките между образованието и икономическия просперитет.

„Около 25% от хората, които работят в българската икономика, са на възраст над 55 години. Делът им никога не е бил толкова висок. В следващите 25 години населението между 20 и 69 години ще намалее с 800 хил. души. България е на последно място в Европейския съюз по брой възрастни хора, които преминават през някакъв тип обучение за усвояване на нови умения. Едва една трета от хората в България са дигитално грамотни“, посочи Илиев и не скри притеснението си, че резултатите в образованието на учениците също не са добри. Той съобщи, че средният български ученик е под средното ниво за грамотност, а в 128 училища у нас учениците са получили оценка под тройка на зрелостния изпит по български език.

 „Много е грешно да обвиняваме работодателите, че не са склонни да плащат високи заплати, след като въпросът е свързан с това какво предлага пазарът. За да продължи икономиката да расте със същите темпове, трябва сериозно да повишим производителността си“, настоя Кръстев.

Защо нобелистите по физика Джефри Хинтън и Джон Хопфийлд предупредиха, че изкуственият интелект ще преобърне света? Как ще се отрази на ежедневието ни, на обществата и на бизнеса навлизането на AI? Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.