Български учен участва в разработката на камери за лунна мисия на Intuitive Machines

При заснемането с камери, които ще бъдат поставени на лунната сонда на Intuitive Machines, за да документират мисията до Луната, ще получим изображения, които ще помогнат за избора на подходящи места за кацане на бъдещи мисии на астронавти от NASA. Това прогнозира Самуил Николов в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Българинът участва в разработването на технологии за лунните мисии в лабораторията за космически технологии в Университета по авиация и космонавтика Embry-Riddle в САЩ.

Николов уточни, че университетът е част от проекта на компанията Intuitive Machines, който се реализира през програмата „Услуги за превоз на търговски товари до Луната“ (Commercial Lunar Payload Services; CLPS) на NASA.

„При първата мисия на Intuitive Machines до Луната университетът Embry-Riddle става първият, който има полезен товар до спътника на Земята. Въпреки че мисията е успешна, сондата не каца в идеалната ориентация, което създава проблем със заснемането на лунната повърхност“, припомни Самуил Николов и определи като най-голямо предизвикателство това, че снимките не са видими веднага.

Той обясни, че в момента разработва различни софтуерни симулации, с които учените да се доближат максимално до това, което „реално ще възпроизведат камерите“.

По думите на Николов българският космически сектор чрез Artemis Accords косвено си партнира с университета Embry-Riddle, но заради геополитическото напрежение сътрудничеството в космическите програми става по-селективно. „Нямаме директна линия на комуникация с китайски или руски университети, но имаме много активно сътрудничество с европейски университети. Причината е, че редица европейски държави и Европейската космическа агенция са част от програмата Artemis на САЩ“, добави той.

Според Николов Европейската космическа агенция също увеличава значително инвестициите, особено в развитието на технологии, които да осигурят „космически суверенитет“. Той даде за пример европейската програма IRIS², създадена да осигури независима европейска инфраструктура за комуникация в ниска земна орбита през партньорства с частния сектор.

„Миналата година например, бяха избрани пет различни компании от Централна Европа, които ще участват в така наречените Launcher Challenges. Идеята е Европа да развие и частни компании, които могат да изстрелват товари в ниска земна орбита, а не да разчита само на ракетите Ariane. Това е модел, който САЩ използват от десетилетия чрез частни компании. Европа тепърва започва да го прилага“, разясни ученият.

Николов заяви, че в неговите среди има голямо вълнение около предстоящото първично публично предлагане на SpaceX, но предупреди, че космическият сектор остава изключително рисков.

Защо инвеститорите трябва да бъдат подготвени за сериозна волатилност за акциите на космическата индустрия? Как се развива икономиката на космоса? Кои държави подпомагат развитието на космическите технологии?

Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.