Георги Ганев: Никой не може да принуди управителя на БНБ да си подаде оставката

Никой не може да принуди управителя на Българска народна банка (БНБ) да си подаде оставката и още по-малко - да му поставя срок докога трябва да направи това. Неговият мандат е независим и е гарантиран от европейското законодателство. Това коментира икономистът Георги Ганев в седмичното обзорно пазарно предаване „Invest/Or” на телевизия Bulgaria On Air с водещи Свилен Колев и Димитър Вучев във връзка с призивите Иван Искров да се оттегли до 19 юни, за да може по-рано да бъде избран негов заместник.

Експертът от Центъра за либерални стратегии намира известните до момента номинации за „отлични“. Според Ганев е добре кандидатите за гуверньор на БНБ да излизат с писмена аргументация за стратегиите, които ще предприемат, и за начините, по които ще подходят, „за да ги имаме черно на бяло някой ден, като започнат да се случват събития“, коментира икономистът процедурите за избор на гуверньор на централната банка.

По негови думи изборът на нов управител, независимо дали Иван Искров ще си подаде оставката до октомври, когато му изтича мандата, „ще помогне за стабилизирането на обстановката“. Ганев добави, че именно на новия управител ще падне отговорността да назначи подуправители на управленията „Емисионно“ и „Банков надзор“.

Ганев допълни, че процедурите за избор на шеф на БНБ имат известни рискове и пропуски, като например номинацията да става единствено след подкрепа на политическа сила.

„Защо да не може всеки дори да се самономинира, ако смята себе си за подходящ кандидат?“, попита риторично Ганев. „Не бих имал никакво притеснение да се обяви международен конкурс. На управителя на БНБ не му трябва толкова да знае български, а му трябва повече да знае английски. Няма никакъв проблем да дойде някой подходящ чужденец, който не е запознат с нашите вътрешни игрички.“

Ръстът на приходите в бюджета, който е причината за наличието на излишък в два поредни месеца от началото на годината, икономистът отдава по-скоро на дисциплинираната администрация след предполагаеми извършени кадрови промени, а не толкова на ръста на косвените данъци заради потреблението.

Друг фактор за нарастването на приходите в държавната хазна е растящата заетост, която води до ръст на приходите от социални и здравни осигуровки, и прираста на работните заплати, смята експертът.

Според Ганев по отношение на разходите финансовият министър Владислав Горанов пък е доста строг, но бюджетният дефицит може да намалява доста по-бързо спрямо заложените цели до 2017 г.

Икономическият ръст за годината може да е дори над 3%, ако конюнктурата навън продължи да се подобрява, коментира още Ганев. Експертът подчерта, че от началото на годината българската икономика се представя по-добре в сравнение с други години. Той уточни, че все още не е ясно дали ставаме свидетели на реален икономически ръст и подобряване на производството или просто наваксване изоставането от времето на Голямата депресия.

„Всъщност и потреблението, и инвестициите растат по-бавно, отколкото средния растеж, което означава, че тези 2% на годишна база (през първото тримесечие – бел. авт.) са резултат от износа, а той е основно функция на търсенето в Европейския съюз и по-малко на търсенето в трети страни“, каза икономистът от Центъра за либерални стратегии.

По думите му прогнозите на правителството, Международния валутен фонд и Световната банка за ръста на икономиката са реалистични и допълни, че е нормално да има разминавания в очакванията на институциите с оглед на факта, че „това са точкови прогнози, като например 3,2%“.

„Истинските прогнози са в определен диапазон. Просто на различните модели, които различните институции използват, средата пада на различно място, но са в рамките на реалистично възможното“, коментира Ганев. Той поясни, че прогнозите също така много често се ревизират, но положителното в това е, че посоката на ревизията е нагоре.

Повече за двигателите на икономическия растеж и потенциала на българската икономика може да видите в първата част на предаването

Гледайте и втората част на предаването, в която Георги Ганев коментира състоянието на бюджета, на банковия сектор и ефектите за българската икономика от евентуално излизане на Гърция от еврозоната

Още записи на „Invest/Or” гледайте тук