Й. Йовкова: Не може да има саморегулация без държавна регулация на бизнеса с имоти

- Какъв е световният опит по отношение на обучението?

- Висшето образование  по икономика и управление на недвижимата собственост, включително търговията с недвижими имоти, има дългогодишна история и много добри традиции в редица страни по света. Съществуват многобройни  задълбочени и широкообхватни  теоретични научни трудове, както и огромно количество натрупана с течение на времето емпирична информация, обработена с научни методи, съществува специфична методология и редица методики за управление на недвижимата собственост. Налице е и много тясна  двустранна връзка с практиката.

Ще ми се тук да вмъкна нещо, което говори само за себе си  – когато у нас възникна идеята за такава специалност, имаше колеги, които ме питаха има ли теория в тази сфера. Отговорът може да се намери в предлаганите от редица чуждестранни университети специалности, свързани с недвижимата собственост, в многобройните чуждестранни научни трудове и друг вид научни публикации, в големия брой защитени в чуждестранни висши училища дисертации  и др. У нас всичко това сега набира скорост.

Този проблем се отнася и за пазара на недвижими имоти у нас, който е много млад и липсата на информация , а и нейната достоверност, е чувствителна. Преди 1944 г. пък повече се е обръщало внимание на правния аспект на недвижимата собственост и не се е развила стройна теория, която да се базира на трите стълба – правния, териториално-устройствения и икономическия. Именно към това са насочени нашите усилия..

- Бизнесът извежда именно законовата регламентация като един от водещите проблеми. Какво е Вашето мнение?

- В известна степен не съм съгласна с бизнеса. Освен вещното право, има около 30 закона, които имат отношение към сделките с недвижими имоти и строителството, към целия сектор на недвижимата собственост. Със сигурност има несъвършенства в тези закони, така както във всяко човешко дело, но мисля, че и тук е валидно това, което се вижда в цялата ни страна – има закони, но в много случаи те просто не се спазват.

Иначе напълно подкрепям искането на агенциите за регламентация на тяхната дейност. В нормативен акт на Европейския съюз съм чела, че за да се упражнява такава професия, е необходимо да  се притежава диплома или свидетелство, или удостоверение, т.е. документ, който да удостоверява, че съответният човек е преминал обучение в обем на 2 хил. часа. Такъв е общият хорариум на учебния план на бакалавърската степен. Затова съм твърдо „за“ да се приеме такъв закон, който наред с това да регламентира и други проблеми – например за етичните отношения и др. В тази връзка искам да отбележа, че все повече агенциите за имоти предлагат и ще предлагат диверсифицирани услуги.

Ако предлагаш диверсифицирана услуга, ти трябва да можеш абсолютно компетентно да консултираш от гледна точка на правната страна на нещата, териториално-устройствените проблеми, кадастъра, вписванията и т.н. Трябва да се познават и банките, условията им, възможностите, които да предложиш на клиентите си. От друга страна пък когато на пазара не се допускат хора без подготовка и нужното образование, ще се повиши професионалната култура на сектора, ще се повиши престижът на агенциите. Вероятно те ще станат и по-ефективни в работата си.