Започва изграждането на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци на площадка „Радиана”, което се намира в зоната на АЕЦ „Козлодуй”.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова направи първа копка, като в символичния старт на строителството на депото се включи и изпълнителният директор на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Дилян Петров, съобщават от енергийното министерство.
"Изграждането на хранилището е задължително условие за развитието на ядрената енергетика в България. Строежът на съоръжението е залегнал и в настоящата програма на правителството", посочи енергийният министър.
По думите ѝ при строителството ще бъдат спазени всички международни стандарти и депото ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа. Изграждането на хранилището е част от ангажиментите на България като страна-членка на Европейския съюз (ЕС), експлоатираща ядрени мощности.
Строителството на съоръжението се забави с около 3 години и половина заради обжалвания на избора на терен. Финансирането за изграждането на хранилището, осигурено от Международния фонд "Козлодуй", в който влиза и компенсацията от ЕС за предсрочното затваряне на реактори в ядрената ни електроцентрала, беше одобрено още през 2013 г. Строителството трябваше да стартира в началото на 2014 г., но заради съдебно решение процедурата стартира отначало.
Проектът се изпълнява от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”.
Съоръжението е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България. В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности. В депото няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.
Капацитетът на хранилището е 138 200 куб. метра. Депото ще се състои от три платформи, всяка от които ще съдържа 22 броя стоманобетонни клетки. Първият модул за погребване на радиоактивни отпадъци ще е с капацитет 6336 стоманобетонни контейнера.
Експлотационният срок на хранилището е 60 години, като през целия период ще се провежда стриктен контрол както на площадката на съоръжението, така и на околната среда. След затварянето му то ще бъде подложено на мониторинг в продължение на още 300 години.
За първия етап от изграждането е осигурено безвъзмездно финансиране в размер на 143 млн. лева от Международен фонд "Козлодуй" чрез Европейската банка за възстановяване и развитие. Очаква се хранилището да бъде въведено в експлоатация през 2021 г.
Германо-българският консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“ ще изгражда първия етап от депото, който включва 22 клетки. Водещ партньор в консорциума е NUKEM Technologies GmbH, включени са и четири български компании. Консорциумът трябва да изготви документи за получаване на лиценз за въвеждане в експлоатация.


УЕФА издига свой кандидат за шеф на ФИФА
Фондация „Стилиян Петров“ ще дари медицинска апаратура на онкологичен център в Бургас
Спипаха варненец с 1,69 промила на АМ "Хемус"
Хванаха за ден 35-ма шофьори с алкохол или наркотици
Кабинетът предлага таван от 20% за увеличението на таксите за платено обучение във вузовете
Английската централна банка си играе със собствената независимост
Шефът на Rakuten Travel Xchange за туризма в Япония
Субран от Allianz се съмнява в европейския AI дивидент
Докога ще продължи ралито при компаниите за чипове? Попитахме експертите
Amundi очаква европейската индустрия да използва AI бума
Първият електрически мотоциклет на Honda навлиза на европейския пазар
Американци превърнаха Porsche 911 в офроуд машина
Проучване на пазара разкри 7 от най-здравите дизели в историята
Новата хиперкола на Hennessey получи 2031 к.с. и ръчни скорости
Hyundai и Kia ще зареждат колите си с ДВГ от вятъра
Ердоган похвали отношението на България към турската общност на среща с Радев
Нито чули, нито видели: Службите у нас нямат информация дали патриарх Кирил е агент на КГБ
Когато спестяването вече не е достатъчно: депозитът или активното управление на капитала?
Калин Стоянов с нови данни към сигнала за „PNR-gate“