БПГА: Поне 15% от сивия сектор ще изчезне с новия Закон за горивата

След влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, известен като Закон за горивата, поне 15-20 на сто от сивия сектор ще изчезнат. Това прогнозира Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) на конференция, посветена на проблемите на нефтените и газови пазари.

"Ние държим на закона, но не искаме да влезнем в риториката на улицата, коментира той, цитиран от БТА. Терзиев се надява това да бъде последното отлагане на закона и на 28 януари, когато изтече и този тримесечен срок за регистрация, да се сложи край на лошите практики и на горивото с неясен произход.

Председателят на БПГА изтъкна, че този закон е трябвало отдавна да влезе в сила, за да намалее сивият сектор.

Според Терзиев вместо това е започнало едно безкрайно отлагане. Доказателство за положителното му въздействие е, че само от началото регистрацията по този закон през юли и август тази година се отчита намаляване на сивия сектор.

Живодар Терзиев посочи, че на територията на България има 1800-2000 законни обекта. Той цитира данни на Министерството на финансите, които показвали, че около 30% е делът на сивия сектор. "В същото време са приети десетки норми и закони.“В общ план секторът е силно регулиран, но в регулация са само онези, които искат да се регистрират, следват доброволно правилата и показват достатъчно ниво на самоконтрол, добави той и смята, че е "скъсана връзката със законността".

Председателят на БПГА е на мнение, че в сектора има 25-30 години хаос. Терзиев смята, че надзорът в сектора се увеличава, но това е само за "белия сектор" и допълни, че се повишава финансовата тежест за законните играчи. В същото време спазването на правилата остава в сферата на самоконтрола. “Затова е много важно Законът за горивата да влезе в сила и да сложи ред в сектора”, категоричен е той.

По думите на юриста в Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев около 2-3 стотинки е печалбата на една бензиностанция. "Компанията може да спечели 6 стотинки на литър, ако клиентът не си вземе отстъпката. Това е “огромната” печалба, която всъщност прави една бензиностанция", пресметна Бенчев. Той уточни, че доставната цена на литър дизелово гориво на дребно е около 43%, като в нея е включена суровината, производството, запасите по Закона за запасите, както и логистиката до склада.

“Акцизът е 30%, 17% е ДДС, т.е. 90% от цената не включва разходите за търговеца на дребно", каза още Светослав Бенчев. Той обясни, че ако бъде приета идеята да бъде издаван касов бон, клиентът ще вижда именно това.

“На бележката обаче няма да се видят разходите, а те са – 1% режийните до обекта, 3% заплати, 2% амортизации, 3% режийни и 1% печалба, твърди той, затова не вижда смисъл всичко това да бъде обявено на бележката, “защото то е ясно”.

Юристът отбеляза, че трендът на цените на горивата на дизела в България и Европа е един и същ. “Каквито са цените на горивата в България, такива са и в другите страни от Европейския съюз, увери той. – Нито цените ни се повишават по-рано, нито спадат по-късно."