Очаква се бум при изграждане на системите за съхранение на енергия

България малко изостава, но в следващите 10 години вероятно ще има бум в изграждането на системи за съхранение на енергия, коментираха експерти по време на уебинар, организиран от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). Александър Рангелов от IPS обясни, че изграждането на автономни системи за съхранение ще бъде решаващо за развитието на електрическата мобилност - без подобни точки електроенергийната мрежа няма да издържи.

Той обясни още, че автономните системи за съхранение могат да помогнат за обекти, които са в отдалечени региони и без достъп до мрежата, но те могат да помогнат и за увеличаване на енергийната ефективност или за изграждането на децентрализирана електрификация в развити региони.

В София например е напълно възможно изграждането на подобни системи - възобновяеми източници, съчетани с батерии за съхранение на енергия, които превръщат обектите в почти изцяло автономни, особено в благоприятни в метеорологично отношение дни.

Батериите могат да намалят разходите за електроенергия, отбеляза още и и Димитър Цеков от Renergy. Той уточни, че съоръженията могат да бъдат зареждани, когато потреблението е ниско и цената - изгодна, а да се използва в пикови периоди. По този начин се постига и баланс на систимата, и се изглажда волатилността на цените.

Като цяло потенциала за изграждане на системи за съхранение на електроенергия в България е много по-висок от заложеното в правителствените планове, коментира Марияна Йорданова от АПСТЕ. Тя посочи, че в Плана за възстановяване е посочено, че до 2030 година ще бъдат изградени 1,7 гигавата нови зелени енергийни мощности, като част от тях ще бъдат съпроводени със системи за съхранение (около 0,5 гигаватчаса).

Но според анализите на асоциацията е напълно възможно да бъдат изградени поне 7 гигавата зелени мощности - 4650 мегавата соларни и 2350 мегавата вятърни централи. Към тях могат да бъдат изградени и 1750 мегаватчаса батерии за съхранение.

За целта не са нужни публични средства, а само ясна визия за декарбонизация и регулаторна рамка.

Разходите за изграждане на 1 мегаватчас батерии за съхранение на енергия са в размер на около 500 хил. лева.
Един от отворените въпроси по отношение на тези системи е извеждането от експлоатация, макар че все още няма масово извеждане на съоръженията в световен мащаб. Александър Рангелов е уверен, че се търсят активно опции за рециклиране и утилизиране на батериите.