Пламен Данаилов: Цената на тока ще остане висока до 2024 година

Цената на електроенергията ще остане висока поне до 2024 година, прогнозира зам.-министърът на енергетиката Пламен Данаилов. По време на дискусия, организирана от сп. "Ютилитис", той обясни, че в момента фючърсите за 2024 година се търгуват около 100 евро за мегаватчас, тоест вижда се успокоение на пазара.

От септември 2021 година до април 2022 година средната цена на тока за бизнеса у нас е била 240 лева за мегаватчас благодарение на компенсациите, отпускани от правителството, отбеляза зам.-министърът. Днес (30 май) Българската независима енергийна борса затвори при цена от 424 лева за мегаватчас в сектора "Ден напред".

Битовите потребители са защитени благодарение на регулирания пазар. С новото си ценово решение Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще опита да задържи ръста на цената за домакинствата, увеличавайки делът на АЕЦ "Козлодуй" в микса.

Забавената либерализация обаче има негативно отражение в дългосрочен период. В Плана за възстановяване е предвидено пълното освобождаване на пазара до 2025 година в няколко стъпки, припомни още Данаилов.

Либерализацията се бави вече няколко години, като една от сочените причини е липсата на определение на термина енергийна бедност. Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт обаче беше категоричен, че първо трябва да се изясни дали въобще има енергийна или става въпрос за подоходна бедност. Мерките биха били различни, уточни още експертът.

Дискусията за енергийната бедност се води от 2013 година и в Министерството на енергетиката има стотици папки от срещи и дискусии по темата, коментира зам.-министърът на енергетиката. Според него целта е да бъдат идентифицирани уязвимите потребители и да бъдат направени "по-енергийно независими", намалявайки потреблението им.

Пламен Данаилов анонсира още, че през летните месеци ще бъде представена дългоочакваната енергийна стратегия за развитие до 2030 година с хоризонт до 2050 година. За нея са направени симулации с нови мощности (до 14 гигавата възобновяема енергия), излизане на стари мощности и съоръжения за съхранение. Документът е почти готов, но със спирането на доставките на природен газ от Русия налагат някои промени, уточни зам.-министърът на енергетиката.

Той допълни, че ще бъде изградена и нормативната рамка, която да регламентира съоръженията за съхранение на енергия. В Плана за възстановяване са предвидени 6000 мегавата батерийни съоръжения.

Има подадени заявки за над 20 гигавата зелени централи, стана ясно по време на дискусията. Миглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация (БФА), обаче смята, че тези заявки не са реалистични  - интересът е голям, но голяма част са на ниво проучване, като някои от тях дори са заради желание да бъдат продадени земеделски земи.

Русинова поясни още, че не очаква повече от 200 мегавата нови зелени централи и още около 100 мегавата за собствени нужди  до 2030 година.

Причината е много бавната процедура по изграждане на подобни мощности. Ако бъде подадено заявление за изграждане на фотоволтаична мощност днес, разрешителното за строеж ще бъде връчено най-рано през 2025 година. За вятърни централи срокът е дори пет години, каза още Русинова.

България има голям потенциал за вятърни и фотоволтаични централи, но водния потенциал е почти изчерпан, коментира адв. Радослав Миков. Той обаче припомни, че внимание трябва да бъде обърнато и на мрежата - в Североизточна България в момента тя е практически претоварена, смята експертът.