Криптовалутите разбиват правилата. И това е целта

Една от най-честите критики към криптовалутите е, че те са просто начин за заобикаляне на финансовите правила и регулации. Тази критика не е напълно погрешна – но при криптовалутите, както при много други иновации, регулаторната гъвкавост е отличителен белег, а не недостатък, пише икономистът Тайлър Коуен в материал за Bloomberg.

Често тази регулаторна гъвкавост е най-успешна, когато иновациите подобряват някои аспекти на по-старите методи. Тази избирателност предава посланието, че старите регулации трябва да се променят.

Вижте конкретен пример. Много криптоинституции издават токени, които за много регулатори имат свойствата на ценни книжа и трябва да бъдат регулирани като такива. Но те не са – или поне не еднакво за всички. Та ако решите да издавате монета, но не трябва да я регистрирате като ценна книга и да преминавате през процеса на спазване на законодателството върху ценните книжа, то вие извършвате именно тази регулаторна избирателност.

Струва си да помислим защо някои от тези регулации трябва да се променят в този нов контекст. В света преди криптовалутите издаването на ценни книжа изискваше значителна институционална подготовка и инвестиции, както и правно планиране независимо от регулаторните изисквания, които трябваше да бъдат изпълнени. Издаването на криптовалути обикновено е по-лесно и по-бързо и е правено от някои доста „зелени“ институции. Софтуерът и блокчейнът извършват по-голяма част от работата, която някога изискваше офиси, персонал и много пряко управление.

Би могло да има софтуер, който автоматично издава токени на базата на т. нар. умни договори, които определят условията за това. Самата възможност това да се случи е знак до каква степен нещата са се променили.

Стандартната регулаторна практика в САЩ обикновено се фокусира върху регулирането на хостинг компании и посредници, а не на софтуер. Но щом веднъж даден блокчейн е верифициран и започне да съхранява и борави с информация, то става по-трудно за регулаторите да се намесят и да наложат по-значими промени. Така старият регулаторен модел вече не важи за значителна част от криптосектора.

А по-ниската цена за издаване на тези токени означава, че посредниците нямат нужда от голяма капитализация. Често те или не могат, или не искат да изпълняват много регулаторни ограничения. В допълнение дадена институция би могла да участва напълно в криптосектора, без да е базирана в САЩ или да е обвързана с някоя конкретна държава.

Може и да се възпротивите на тези конкретни характеристики на пазара. Но независимо от всичко те означават напълно различен набор от регулаторни ограничения. Те също така означават, че някои определени видове ценни книжа (ако изобщо е уместно да ги наречем така) могат да бъдат издавани далеч по-евтино от преди.

Като вземем предвид тази реалност, не трябва ли регулациите да бъдат променени – и то съществено? Това може да предвижда някои области, при които законодателството да е по-строго, въпреки че като цяло регулациите ще се разхлабят. Самите регулаторни власти трябва да се научат да живеят при наличието на една по-децентрализирана пазарна структура, при която налице са по-ниски разходи и по-труден контрол. Логично е когато софтуер може да замести големи инвестиции на капитал, регулациите да се променят, макар и наблюдателите да не са единодушни как това ще стане.

За жалост регулаторният процес е статичен и обикновено труден за промяна. Регулаторните агенции често се придържат към статуквото, докато вече не може да се търпи. Едно от предимствата на регулаторната гъвкавост е в това, че принуждава регулаторите да предприемат действия и създава ново равновесие.

Дори и да смятате, че сегашните правила са подходящи, трябва да имате предвид, че дори и те са продукт на такава регулаторна гъвкавост в миналото: през 80-те например високорисковите облигации (т. нар. junk bonds) помогнаха за заобикалянето на някои ограничения по отношение на собствения капитал. Регулаторната избирателност дълго време е начин, чрез който регулациите, поне до известна степен, се поддържат актуални.

Да се върнем на дадения пример: вярно е, че много схеми с криптовалути имат фалшиви претенции или са част от стратегии за фалшиво надуване на цените с цел продажба и събиране на печалбата (т. нар. pump and dump стратегии). Тези отрицателни аспекти на феномена на токените не трябва да ни заблуждават за техните възможни ползи като нов метод за набиране на средства или използване на пазарите за оценка на дадени проекти. Много ценни иновации – например жп линиите и интернетът – също са били жертва на инвеститорски измами в ранните си години.

За да е ясно – аргументът тук не е, че регулаторната гъвкавост винаги е нещо хубаво. Може да доведе до прекомерна реакция от страна на властите, до пропуски в законодателството или да позволи измами и системен риск. Аргументът е този, че в основата си регулаторната гъвкавост е част от процес, който води до намаляване на разходите, повече иновации и по-добри закони.

Хората често питат за какво са от полза криптовалутите, казва Тайлър Коен. Те са от полза за много неща и с радост ще изброя някои, допълва той. Но със сигурност една от техните най-недооценени ползи е тази, че те са форма на регулаторна гъвкавост.