Чобанов също съзря политически мотиви зад ветото върху актуализацията на бюджета

„Постъпленията от корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица не са равномерно разпределени по месеци и тримесечия през финансовата година. Традиционно през първото полугодие на финансовата година постъпват преки данъци в по-висок размер в сравнение с второ полугодие, поради следните причини: до 31 март се декларира и внася годишният корпоративен данък за предходната финансова година, а до 30 април се декларират и внасят данъците върху доходите на физическите лица.

Анализите показват, че през първото полугодие на финансовата година се внасят авансови вноски за корпоративен данък в по-висок размер в сравнение с авансовите вноски за второ полугодие“, пише още в позицията на министъра.

„Що се отнася до позицията, че възстановяването на данък върху добавената стойност не е разчетено като бюджетен разход, трябва да се има предвид, че тя е неаргументирана, тъй като възстановяването на ДДС и акцизи не е бюджетен разход, а намира отражение в приходната част на бюджета“, коментира Чобанов.

По думите му освен макроикономическите показатели, които оказват влияние върху постъпленията от ДДС и акцизи, са налице и скрити фактори, които влияят негативно върху приходите – например невъзстановеният ДДС. „Нормалните нива на ДДС за възстановяване следва да бъдат 200-250 млн. лева. Невъзстановеният ДДС към 30 юни 2013 г. е в размер на 776 млн. лв., в т.ч. 319 млн. лв. просрочен ДДС и 457 млн. лв. текущ ДДС за месец май 2013 г.“, посочва Петър Чобанов.

„Въпреки предприетите спешни мерки за повишаване на събираемостта, приходите не могат да бъдат изпълнени, както са разчетени в Бюджет 2013“, заключава финансовият министър. „Правителството е планирало и други мерки, както за повишаване на събираемостта на приходите, така и за подобряване дейността на приходните агенции, за реализирането на които са необходими законодателни промени и ефектът от тяхното въвеждане се очаква през 2014 г.“, припомня той.

„В случай, че не бъде актуализиран държавният бюджет, правителството ще бъде изправено пред обективно неизпълнима цел за приходите, т.е. за останалите шест месеца трябва да се съберат с 1,4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 година. Това означава, че през второто полугодие на 2013 г. приходните администрации следва да постигнат ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 13,7% и то при ревизирана прогноза за растежа на БВП от 1,9% на 1%“, подчертава още той.

Не може да бъде споделена и тезата за липса на прозрачност по отношение на предвиденото увеличение на разходите, коментира Петър Чобанов.

„В мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления – подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката. Предвидено е допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи да бъдат одобрявани с акт на Министерския съвет, за да сe гарантира прозрачност и информираност за използване на тези средства“, посочва се в позицията му.