Външнотърговското салдо достигна минус 3,44 млрд. лв. за деветмесечието

Външнотърговското салдо на България за първите девет месеца на годината е отрицателно и достига 3,442 млрд. лв., като се влошава с 26,3 на сто спрямо същия период на миналата година, когато също е било отрицателно в размер на 2,726 млрд. лв., съобщи Националният статистически институт (НСИ). През всичките девет месеца външнотърговското салдо е отрицателно, като второто тримесечие формира 45% от общото отрицателно салдо за деветмесечието.

Основна причина за увеличаването на отрицателното салдо е по-голямото нарастване на стойността на вноса отколкото на износа през деветте месеца на тази година в сравнение с периода януари-септември 2003 г. Вносът достига до 16,05 млрд. лв. по цени CIF, и се увеличава с 18,3 на сто спрямо първите девет месеца на 2003 г., докато увеличението на износа (по цени FOB) е с 16% до 11,4 млрд. лв. за деветмесечието на тази година.

Реализираният стокообмен за периода януари-септември е 27,4 млрд. лева и се увеличава в сравнение със съответния период на предходната година със 17,6%. Индексът за условията на търговия за деветмесечието – 99,7% е по-неблагоприятен от средногодишния индекс за 2003 г. – 104,9%.

Със страните от Европейският съюз ( 25 страни) е реализиран над 56% от стокообмена на страната. Запазва се тенденцията в рамките на съюза основните ни търговски партньори да са Германия, Италия и Гърция. Тези три страни формират над 56% от стокообмена на България с Общността. С Гърция имаме положително външнотърговско салдо, докато вносът от Германия е с над 1 млрд. лева по-голям от българския износ за тази страна.

От новоприетите в ЕС страни България има по-значителен стокообмен с Чехия, Полша и Унгария по около 300 млн. лева, но с всяка от тях външнотърговското ни салдо е отрицателно. С всички страни от общността, с изключение на Естония, стокообменът ни за деветте месеца на 2004 г. е по-голям от стокообменът за същия период на 2003 г. Общото външнотърговското салдо на страната с ЕС е отрицателно – 2,003 млрд. лева. Положително външнотърговско салдо имаме с Белгия, Испания, Кипър, Литва, Латвия и Малта, но реализирания стокообмен с тези страни е малък. Със страните от ОНД износът и вносът се увеличават с 14%. Салдото ни с тези страни е отрицателно – 2,5 млрд. лева.

За деветте месеца на 2004 г. в сравнение със същия период на 2003 г. износът по всички стокови групи на Стандартната външнотърговска класификация (SITC), с изключение на химическите продукти има увеличение. Почти два пъти е увеличен износът на животински и растителни масла, на обработени изделия увеличението е с над 30%, а на горива с почти 30%. Стойността на изнесените напитки и тютюн е по-голяма от съответния период на 2003 г. с почти 21%, а износът на сурови нехранителни материали се увеличава с над 18%.

Най-голям дял в българския експорт имат индустриалните доставки (според класификацията Широки икономически категории - BEC ). За деветмесечието на 2004 делът им се увеличава с 2,1 пункта и достига 40,9 %. От тази група най-значително е увеличен износът на благородни и цветни метали, чугун и стомана, метални руди и отпадъци, които формират 80% от общото увеличение за групата, което е над 840 млн. лева.

Делът на потребителски стоки за периода януари-септември 2004 г. намалява в сравнение със същия период на 2003 г. с 2,6 пункта и формира 27,4% от износа за 2004 година. От тази група най-чувствително намалява износът на етерични масла – с 27 млн. лева и обувки – с 26 млн. лева. Делът на изнесените инвестиционни стоки се запазва както и през предходната година малко над 10%. От тази група се увеличава износът на машини и оборудване с общо предназначение с над 40 млн. лева и на канцеларска и електронно изчислителна техника с над 20 млн. лева. Намалява износът на радио, телевизионна и съобщителна техника с 28 млн. лева.

При вноса, според класификацията SITC увеличение с над 30% се наблюдава при суровите нехранителни материали, с над 25% се увеличава вносът на храни, напитки и тютюн, с над 20% на химически продукти, обработени изделия, машини, оборудване и транспортни средства, с 9% на минерални горива. Намалява вносът на животински и растителни масла – с над 5%.

Според класификацията широки икономически категории най-значителен дял има вносът на Индустриални доставки, който за деветте месеца на 2004 г. се увеличава с 1,2 пункта и достига 35,5%. В тази група с над 300 млн. лева се увеличава вносът на чугун и стомана, с над 180 млн. лева на метални руди и отпадъци, с над 50 млн. лева на листа, плочи, тръби и профили от пластмаса, с над 45 млн. лева на пластмаси в първична форма. Една пета от вносът в тази група е текстил и артикули от текстил (без облекла). Намалява вносът на обработени кожи и артикули от каучук.

Делът на внесените инвестиционни стоки е 17,1% и независимо, че като абсолютна стойност вносът на стоки от тази група е увеличен с над 270 млн. лева, делът е с 1,1 пункта по-малък от деветмесечието на 2003 година. От тази група с над 100 млн. лева се увеличава вносът на машини със специално предназначение. Като относителен дял вносът на горива, които формират 16,9% от вноса, е с 1,4 пункта по-малък от предходната година, но същевременно трябва да се отбележи, че вносът на суров нефт, като абсолютна стойност, е нараснал с над 180 млн. лева.

Делът на внесените потребителски стоки е 13% и е почти на равнището от предходната година. От тази група с над 150 млн. лева се увеличава вносът на лекарствени вещества и продукти. С 2,2 пункта се увеличава делът на внесеното транспортно оборудване, което формира 11,7% от стойността на вноса. Увеличението в тази група се дължи преди всичко на нарасналия с над 530 млн. лева вноса на автомобили.

При вноса цена CIF включва стойността на стоката, застраховките и транспортните разходи до границата на страната вносител. Когато условията на доставка са различни от CIF, фактурната стойност се преизчислява, за да се получат условия на доставка CIF;
- При износа цена FOB включва стойността на стоката и транспорта до границата на страната износител.
Статистическата стойност на стоките под митнически икономически режими (активно усъвършенстване с последващ реекспорт) отчита цялата стойност както на временно-внесените суровини или полуфабрикати, така и на изнесените компенсаторни продукти.
За целите на платежния баланс и за изчисляване на външнотърговското салдо (Износ FOB - Внос FOB) общият внос по цени CIF се преизчислява по цени FOB.