Забавянето на икономиките на страните от Източна Европа се задълбочава

Икономиките на страните членки на ЕС от Източна Европа са забавили растежа си през третото тримесечие, тъй като потребителите са усетили удара от растящите цени на енергията, породени от войната на Русия в Украйна, и от растящите лихви, пише Bloomberg.

В България брутният вътрешен продукт (БВП) e нараснал с 3,2% през третото тримесечие спрямо година по-рано и с 0,6% на тримесечна база, показаха сезонно изгладените експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ), разпространени днес. Това е забавяне спрямо ръста с 4,6% на икономиката ни през второто тримесечие, но все пак е шесто поредно тримесечие на растеж.

В Полша, най-голямата икономика в Централна и Източна Европа, БВП е нараснал с 3,5% в периода между юли и септември, което е забавяне спрямо 5,5% предходната тримесечие, показаха публикувани във вторник данни. БВП на Румъния и Унгария също се е забавил до съответно 4% и 6,5%.

В момент, когато еврозоната върви към рецесия, Източна Европа е особено засегната от двуцифрена инфлация, която принуждава централните банки да предприемат бърза поредица от повишения на лихвите от миналата година насам. Кризата с издръжката за живот в Полша, голямата суша в Румъния и фискалната криза пред Унгария са допринесли за забавянето на растежа.

Трите страни наред с Чехия са силно зависими от търговията с 19-те страни, споделящи еврото, където икономиката сега се свива и ще продължи да го прави през първото тримесечие на следващата година, според прогнозите на Европейската комисия.

Унгария, където правителството се бори с няколко кризи и налага таван върху цените на някои хранителни продукти, за да удържи ръста им, е изправена пред перспективите за две последователни тримесечия на спад на икономиката. В Чехия финансовото министерство съобщи, че икономиката вероятно вече е навлязла в плитка рецесия, след като се сви през третото тримесечие за първи път от година и половина.

„Краткосрочните перспективи са доста мрачни“, коментира Янош Наги, анализатор в Erste Bank Hungary в Будапеща. „Идните тримесечия може да донесат ново забавяне на икономическата дейност, а за момента спад се очаква в началото на следващата година“, допълва той.

Едногодишната кампания за повишаване на лихвите доведе до срив на търсенето на ипотечни кредити в Полша. Централната банка остави миналата седмица непроменена основната си лихва на второ поредно заседание, въпреки че инфлацията се ускори с най-бързия си темп от 26 години насам.

Председателят на Чешката централна банка Алес Михл призова за таван върху ръста на заплатите и поиска от правителството да се ангажира със затягане на фискалните разходи, след като се въздържа от ново повишаване на лихвите на последните три заседания.

Но има и изненади. Румъния избегна свиване на тримесечна база и вместо това е постигнала растеж от 1,3% през третото тримесечие, смекчавайки опасенията от надвиснало свиване на икономиката. Председателят на централната банка Мугур Исареску очаква вътрешното търсене в съчетание с по-доброто усвояване на европейски средства догодина да подкрепят икономиката и да помогнат на страната да избегне техническа рецесия.

Въпреки мрачните очаквания румънската икономика е подкрепена от „сериозно“ потребление, илюстрирано от „засиления трафик навсякъде“, коментира Искареску на конференция в Букурещ в понеделник.

„Не можем да кажем, че има твърде много коли, но просто не можете да погледнете напред, защото ще бъдете заслепени от всички тези предни светлини“, допълни той.