Китайската инициатива "Един пояс, един път" не среща топъл прием навсякъде

Китай е водещ кредитор за развиващия се свят със своята мащабна инициатива "Един пояс, един път", наричана също и "Новият път на коприната". През нея се извършват инвестиции в инфраструктура, но освен това често се свързва с корупция и предизвиква политическа нестабилност и недоволство, пише The Wall Street Journal.

Изданието припомня как през април беше извършен атентат срещу китайския културен институт в университета в Карачи, Пакистан. При него загинаха трима китайски учители и техният местен шофьор. А това е само една от подобните атаки срещу китайските инвеститори в Азия и Африка - през лятото имаше стрелба в мина в Нигерия, при която бяха убити четирима китайски служители, има сигнали и за заплахи срещу китайски инвеститори в Демократична република Конго и т.н.

Заради зачестилите случаи китайските компании наемат частна охрана и подсилват своите офиси. Това обаче сигнализира за растящи предизвикателства пред плановете на Пекин да разшири своето влияние в тези региони.

WSJ коментира, че в много от бедните държави китайците са честа мишена на нападения, защото са смятани от една страна за по-богати от местните, а от друга - защото заемат работните места и се възползват от икономическите ползи, които иначе биха се паднали на местни служители. По данни на китайските власти в Азия работят 440 хил. китайци, а в Африка броят им надхвърля 93 хил. души към края на 2021 година.

Западът често критикува инициативата на Китай заради липсата на контрол за постигнатите резултати, а и защото няма гаранции, че проектите действително носят икономически ефект за държавите. В последно време Пекин действително започна да се сблъсква с реалността - от неизпълнение на задълженията до заплаха за китайските активи и служители в страните, които са получили средства по инициативата. Това са "нестабилни държави с крехка вътрешна политика", коментира анализаторът Юн Сун от базирания във Вашингтон мозъчен тръст Stimson Center.

Това положение не спира китайските инвестиции. В Китай са категорични, че не може да се чака и трябва да продължават да работят, но едновременно с това трябва да бъдат взимани и мерки за защита.  

В Пакистан китайските инвестиции достигат 25 млрд. долара - за изграждане на пътища, енергийни мощности и пристанище. Според китайския президент Си Дзинпин страната е стратегически партньор на Пекин, но също така той изрази и своите опасения за сигурността на инвестициите в района. WSJ посочва, че в отговор на тези страхове Исламабад е коментирал, че ще подсили охраната на китайски обекти, а Китай може да внесе бронирани машини, за да защитава своите граждани.

След инцидента в университета Пакистан вече е предоставил 30 хил. военни, които да гарантират сигурността на китайските инвестиции.

Пекин не желае да замесва армията си в подобни проекти, коментира анализаторът Алесандро Ардуино. В замяна на това се наемат повече охранители и се прилагат нови технологии за защита на обектите.