Европа трябва да предизвика китайската „Един пояс, един път” с ясна амбиция

По-добре късно, отколкото никога и по-добре нещо, отколкото нищо. Това би било оправдана, макар и кисела реакция на инициативата „Глобален портал”, планът за инвестиции в инфраструктура, на който ЕС даде начало наскоро с неизказаното, но очевидно намерение да се противопостави на китайската инициатива „Един пояс, един път“, пише Мартин Сендбу за Financial Times. 

Планът изпълнява обещанието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, направено в септемврийското й обръщение за състоянието на Съюза. Нейната логика беше, че „няма смисъл Европа да изгражда перфектен път между китайска медна мина и пристанище, собственост на Китай. Трябва да станем по-умни, когато става въпрос за този вид инвестиции".

Тогава предложих да съдим за инициативата по три неща, посочва Сендбу. Щеше ли да бъде достатъчно голяма тя, за да съперничи на „Един пояс, един път“? Ще се ограничи ли до поддържане на инфраструктурния „хардуер“ или и ще се стреми да споделя институционалния „софтуер“ на ЕС, правилата и регулациите, които стимулират икономическата интеграция? Трето, по-задният, но не и маловажен въпрос за по-вдъхновяващо име. („Проектът Марко Поло”? „Мрежата Магелан”?)

Името остана. Какво можем да кажем за другите два теста?

Като размер, Брюксел обещава 300 милиарда евро за седем години. Циниците се позоваха на финансовото инженерство зад това число, което включва финансиране, „мобилизирано“ от частни инвеститори от собствения много по-малък дял на ЕС. Възражението е правилно, но е маловажно, ако инфраструктура на стойност 300 милиарда евро наистина бъде изградена. Проблемът не е в източника, а в размера на финансирането.

Тази сума би била ангажимент, променящ играта в средата на първото десетилетие на новия век. Тя би била адекватна и през 2013 г., когато китайският президент Си Дзинпин за първи път обяви „проекта на века“. Днес тя изглежда малка спрямо инициативата на Пекин, финансирана с повече от 100 милиарда долара годишно преди пандемията.

Въпреки че не отговарят напълно на задачата, 300 милиарда евро все пак ви купуват много, ако цялата сума се реализира. И всяко евро ще има по-голяма сила, тъй като ЕС наистина добавя своя софтуер към хардуера си.

Новите планове са категорични за това. Инфраструктурните планове ще бъдат проектирани „за засилване на сближаването“ с правилата на ЕС за поверителност на данните и дигиталната конкуренция, както и с европейските стандарти в транспорта.