Слонът на глобализацията излезе от стаята

Преди почти десетилетие слонът на глобализацията влезе в стаята. Във време, когато развитите западни икономики все още страдаха от финансовата криза от 2008 г., работен документ на Световната банка от 2013 г. съдържаше графика, която изглежда обясняваше всичко, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Графиката, изготвена от изследователите Кристоф Лакнер и Бранко Миланович, приличаше на… слон, гледащ надясно с вдигнат хобот. Абсцисата представляваше процентилите от 0 до 100 на глобалното разпределение по доходи, а ординатата - годишният реален растеж на глава от населението. Данните бяха за 20-годишния период на пикова глобализация, завършил през 2008 г., който включва разпадането на Съветския съюз и присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО).

Най-популярният начин за тълкуване на графиката беше да се разглежда опашката на слона като представител на глобалната бедност - най-вече в Субсахарска Африка, която се радваше на изключително малка полза от търговската интеграция. По-високо в разпределението на доходите, основното тяло на слона показваше огромен ръст на реалните доходи с над 5 процента годишно, главно при китайските домакинства и новата азиатска средна класа.

Плъзгащи се надолу по хобота на слона бяха средните класи на богатите страни, страдащи от липса на растеж на доходите си. Но имунизирани срещу тази стагнация бяха онези от най-най-горния 1 процент в света, представени от частта от хобота, сочеща нагоре. Този елит бе в основата на глобализирания свят и прибираше каймака от печалбите.

Тази интерпретация на графиката никога не е била правилна, защото не отчиташе как хората са се движили нагоре и надолу в разпределението на световния доход с течение на времето. Но оттогава тази интерпретация опорочава разговора за ефектите от глобализацията. Добрата новина е, че новото изследване на Миланович, актуализиращо резултатите до 2018 г., изгонва слона от стаята. Графиката за периода 2008-2018 г. се спуска надолу отляво-нядясно, като наклонът в средата е най-малък.

След финансовата криза от 2008 г. доходите на най-бедните семейства се повишиха най-бързо, като годишният ръст на реалните доходи на най-бедната десета от населението на света е около 7 процента. Ръстът пада до 6% за домакинствата със средни доходи и под 2% годишно за световния елит.

Няма съмнение, че тези данни показват голямо намаляване на глобалното неравенство през последното десетилетие. Но въпреки това отново изискват внимателно тълкуване, защото, както казва Миланович, през последните 30 години настъпи „най-голямото разместване на позициите на индивидуалните доходи след индустриалната революция“. Градските китайски домакинства с по-ниски доходи, които бяха близо до дъното на глобалното разпределение през 1988 г., сега се радват на жизнен стандарт над глобалната медианна стойност.

След като Китай освободи голяма част от дъното на разпределението, то се зае предимно от по-бедните индийски домакинства, които сега имат по-нисък стандарт на живот от китайските.

Пренареждане на жизнения стандарт се случва и по-нагоре. Най-бедните италиански семейства са били в горните 30 процента от разпределението по доходи в света през 1988 г., но сега едва успяват да стигнат до горната половина. Важно е, че средната класа във всички богати страни не е паднала надолу в глобалната класация. Горната част на класацията показва голяма стабилност, като домакинствата от Г-7 представляват приблизително две трети от горните 5 процента както през 2008 г., така и през 2018 г.

Това ново изследване изисква от нас да модифицираме нашето мислене за глобализацията. Тъй като доходите в Китай и Източна Азия сега надвишават световната медиана, по-нататъшните подобрения на средния жизнен стандарт ще увеличат глобалното неравенство, вместо да го намалят, освен ако няма подобрения в доходите в селските райони на Индия и Африка – много по-труден въпрос, като се има предвид миналото икономическо представяне на тези райони.

Следователно глобализацията може да не е толкова успешна в намаляването на световните неравенства през следващите няколко десетилетия, колкото беше през последните 10 години. Но трябва да приветстваме факта, че слонът на глобализацията излезе от стаята. Истината е, че той никога не е бил в нея.