Геополитиката е най-голямата заплаха за глобализацията

Как може да свърши глобализацията? Някои изглежда си представят сравнително мирно „отделяне“ на икономиките, които доскоро бяха толкова здраво свързани една с друга. Но е вероятно разкъсването на икономическите връзки да бъде както следствие от, така и причина за задълбочаващите се глобални разногласия. В такъв случай е вероятен по-разрушителен край на глобализацията, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.

Човечеството, уви, е правило това и преди. След индустриалната революция в началото на 19-и век имахме два периода на задълбочаване на трансграничната икономическа интеграция и един на обръщането ѝ. Първият период на глобализация предхожда 1914 г. (Първата световна война – бел прев.) Вторият започва в края на 40-те години на миналия век, но се ускорява и разширява от края на 70-те години, когато все повече икономики се интегрират една с друга. Между двата периода имаше дълга ера на деглобализация между двете световни войни, задълбочена от Голямата депресия и протекционизма, които едновременно я придружаваха и влошаваха. И накрая, след финансовата криза от 2007-2009 г. настъпи етап, в който глобализацията нито се задълбочава, нито се връща назад.

Тази история едва ли предполага, че един период на деглобализация ще бъде щастлив. Напротив, ерата 1914-1945 г. е белязана от колапса на политическия и икономически ред, както вътрешен, така и глобален. Болшевишката революция от 1917 г., сама по себе си следствие от Първата световна война, разпространи комунизма в света. Според някои оценки комунизмът е убил около 100 милиона души, повече дори от двете световни войни.

Този период на хаос и бедствия имаше някои благоприятни резултати: направи поддържането на европейските империи невъзможно, създаде модерни социални държави и направи хората малко по-наясно със споделената им съдба. И все пак, като цяло, това беше катастрофална епоха.

Противоречив въпрос е как и доколко мирът е свързан с глобализацията. Както наскоро заяви колумнистът на FT Джон Плендър, търговията не осигурява непременно мир. Началото на Първата световна война във време на относително оживена търговия със сигурност показва това. Причинно-следствената връзка е по-скоро в обратната посока, от мира към търговията. В епоха на сътрудничество между великите сили търговията има тенденция да расте. При взаимно подозрение, особено при открит конфликт, търговията се срива, както виждаме сега между Русия и Запада.

Хората понякога посочват английския либерал Норман Ейнджъл като наивен вярващ във възгледа, че търговията ще донесе мир. И все пак във „Великата илюзия“, написана малко преди Първата световна война, той твърди, че страните няма да спечелят нищо от войната. Последвалият опит напълно потвърди тази гледна точка: всички главни участници във войната загубиха. По същия начин обикновените руснаци няма да се възползват от завладяването на Украйна или обикновените китайци от това на Тайван. Но тази истина не изключва конфликтите. Под ръководството на психопати и под влиянието на национализма и други опасни идеологии ние сме способни на гротескни безумия и ужасяващи престъпления.

Възможен отговор е, че този път не може да се случи нищо подобно на това, което стана по време на „голямата деглобализация“ от 20 век. В най-лошия случай резултатът може да прилича малко на Студената война. Това обаче е прекалено оптимистично. Много е вероятно последствията от разрива в отношенията между големите сили да бъдат още по-лоши в наше време, отколкото тогава.

Една очевидна причина е, че нашият капацитет за взаимно унищожение днес е много по-голям. Смущаващо скорошно проучване на университета Рутгерс твърди, че една пълномащабна ядрена война между САЩ и Русия, особено предвид вероятността от „ядрена зима“, може да убие над 5 милиарда души. Това невъобразимо ли е? Уви, не.

Друга причина, поради която този път резултатът може да бъде по-лош, е, че е зависим от високо ниво на просветено сътрудничество, за да поддържаме една обитаема планета. Това важи особено за Китай и САЩ, които заедно генерират над 40 процента от глобалните емисии на въглероден диоксид. Климатът е пар екселанс предизвикателство за колективни действия. Разпадането на отношенията на сътрудничество вероятно ще сложи край на всички шансове да се избегне неконтролиран процес на изменение на климата.

В такъв случай трябва да се върнем към надеждата, че днешното задълбочаващо се глобално разделение може да бъде овладяно, както беше като цяло по време на Студената война. Едно възражение към тази надежда е, че имаше някои опасни моменти по време на Студената война. Друго е, че съветската икономика не беше интегрирана в световната, докато Китай и Западът са едновременно конкуренти и интегрирани помежду си и с останалия свят. Няма безболезнен начин за разкъсване на тези икономически връзки. Глупост е да си въобразяваме, че има. Усилията в тази посока изглежда със сигурност ще създадат конфликт.

Всъщност, наскоро обявеният контрол върху износа на полупроводници и свързаните с тях технологии от САЩ за Китай изглежда като решителна стъпка. Със сигурност това е много по-заплашително за Пекин от всичко, което Доналд Тръмп направи. Целта очевидно е да се забави икономическото развитие на Китай. Това е акт на икономическа война. Човек може да е съгласен с него, но той ще има огромни геополитически последици.

Деглобализацията е най-малко вероятният резултат от едно внимателно калибрирано и интелигентно икономическо отделяне. Човечеството не работи така. Хората може да си мислят, че деглобализацията има нещо общо с намаляването на неравенството. Това също е глупост: по-отворените икономики често са относително равни.

Конфликтите за власт са тези, които заплашват най-много глобализацията. Като се стремят да подобрят своята сигурност, великите сили правят своите съперници по-несигурни, създавайки порочна спирала на недоверие. Вече сме много навътре в нея. Тази реалност ще определи съдбата на световната икономика. Ние не се насочваме към доброкачествен локализъм, а към съперничество с отрицателна сума (загубата за едни не е печалба за други – бел. прев.) Нашият свят може да не оцелее след остър пристъп на тази болест.