Шарл Мишел предлага план от четири точки срещу програмата за субсидии на САЩ

Европейският отговор на американския Закон за намаляване на инфлацията (IRA) се оформя бавно. В интервю за Handelsblatt и други европейски вестници председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел очертава план от четири точки, който ще бъде в основата на срещата на върха на ЕС на 9 февруари.

„IRA е мащабна програма за държавна помощ", каза Мишел. Ето защо, пояснява той, ЕС трябва да поеме бъдещето си в свои ръце. „2023 г. ще бъде решаваща година за определяне на курса за следващите десет години“, пояснява Мишел. 

Законът на САЩ, влязъл в сила в началото на тази година, предвижда данъчни отстъпки и субсидии за зелени технологии в размер на 369 млрд. долара. Европейските политици се опасяват, че местните компании могат да се преместят в САЩ заради щедрите субсидии.

В отговор на това Мишел предлага следните мерки: първо, правилата на ЕС за държавните помощи следва да бъдат допълнително облекчени. Европейската комисия вече работи по предложение и иска да го представи преди срещата на върха. Мишел заяви, че трябва да се гарантира, че в бъдеще държавната помощ няма да се определя за всеки отделен случай. Трябва да продължат да съществуват обективни критерии за осигуряване на равнопоставеност на вътрешния пазар.

На второ място, парите от фонда за възстановяване след коронавируса NextGen EU трябва да постъпват по-бързо и да могат да се преразпределят по-лесно. Няколко държави от ЕС поискаха повече гъвкавост при използването на помощта, каза Мишел.

Всеки национален план трябва да бъде одобрен по тромав начин от Комисията и 27-те държави членки. Парите от фонда на стойност 800 милиарда евро постъпват бавно.

Мишел иска да създаде фонд за суверенитет с EIB

На трето място, Мишел иска да създаде нова програма по модела на Sure, която да изравни различните финансови възможности на държавите от ЕС. Програма Sure беше приета в началото на пандемията, за да се финансира работата на съкратено работно време в няколко държави от ЕС.

За тази цел ЕК взе 100 млрд. евро на капиталовите пазари. Европейските облигации бяха обезпечени с гаранции от всички 27 държави членки в размер на 25 млрд. евро. Набраните средства бяха предоставени под формата на изгодни заеми на 19 държави членки. Срокът на програмата Sure изтече в края на 2022 г. Сега Мишел иска наследник, който да позволи на правителствата, изпитващи недостиг на средства, да правят повече екологични инвестиции.

Четвърто, председателят на Съвета на ЕС смята, че е необходим „фонд за суверенитет". Той обаче не следва да се финансира с нов дълг на Общността по линия на NextGenEU, както предложи Европейската комисия, а да се създаде в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (EIB). Банката за развитие на ЕС набира средства за проектите си на капиталовите пазари и мобилизира частен капитал с това начално финансиране.

Засега Мишел запазва мълчание по отношение на подробностите за функционирането на този фонд и разликата между него и досегашната задача на ЕИБ: „Не искам да усложнявам дебата“, пояснява той. Но идеята е, че държавите от ЕС, като акционери в EIB, ще имат по-голямо право на глас и ще се възползват пряко от инвестициите. По този начин постигането на споразумение между 27-те държави може да бъде по-лесно.

Председателят на Съвета на ЕС подчерта, че четирите точки представляват пакет, който трябва да бъде приет в неговата цялост. „Не бива да се прави подбор", каза той.

Причината е, че особено в по-малките страни има опасения, че планираното облекчаване на правилата на ЕС за държавните помощи ще доведе до това, че големи страни като Германия и Франция ще подкрепят масово своите корпорации с държавни средства, което ще задълбочи икономическото неравенство в ЕС.

Дебатът в Германия се разгорещява

Дебатът за новия дълг на Общността също ще продължи - дори в Германия. В свой документ Икономическият форум на социалдемократите призовава за инвестиционна офанзива, която следва да се финансира и с европейски облигации. ЕС трябва да мобилизира сума, подобна на тази от американската IRA, „която обаче може да бъде надхвърлена".

Федерацията на германската индустрия (BDI) разглежда данъчната политика като „основен регулиращ елемент". Председателят на BDI Зигфрид Русвурм призовава корпоративните данъци да бъдат намалени от около 30% до средните международни нива от максимум 25%. „Необходимите мерки в областта на данъчната политика не са самоцел за генериране на по-високи печалби за компаниите, а предпоставка за жизнеспособна индустриална, иновационна и експортна държава", каза Русвурм.