Филип Лейн: Инфлационните очаквания показват, че реакцията на ЕЦБ е навременна

Европейската централна банка (ЕЦБ) не се забави с повишаването на лихвените проценти и стабилизираните инфлационни очаквания са доказателство за това, заяви главният икономист на регулатора Филип Лейн, отговаряйки на въпрос, зададен от бившия служител на Английската централна банка (АЦБ) Уилям Бютър.

Ирландецът припомни предишни епизоди на повишаване на разходите по кредитите по-рано от необходимото в защита на сегашната парична политика.

„Има два рискови фактора: прекалено закъснял отговор и избързване при затягането, когато всъщност това се оказва грешка“, изтъква Лейн по време на конференцията „ЕЦБ и нейните наблюдатели“ във Франкфурт.

Обръщайки се към историята, Лейн вероятно има предвид опита на самата ЕЦБ, която неуспешно повиши лихвите съответно през 2008 г. и 2011 г. заради сътресения на финансовите пазари, само за да ги понижи след това.

Базираната във Франкфурт институция се открои миналата година с това, че беше един от последните регулатори в развитите икономики, който загърби своята разхлабена политика относно заемите – подкрепяна от самия Лейн – като започна повишаването на лихвите през юли.

Последните коментари на Лейн може би са най-откровената му защита на тази позиция досега.

„Как така имаме дълбоко отрицателни реални лихвени проценти, ако политиката е предназначена да бъде ограничителна?“, попита Бютър по-рано, добавяйки, че ЕЦБ е трябвало да заяви публично, че „при условие че се запази финансовата стабилност, ще са необходими допълнителни повишения на лихвените проценти. Значителни допълнителни повишения на лихвите“.

Лейн заяви от своя страна, че текущата позиция на ЕЦБ се приспособява към тази гледна точка, отбелязвайки, че – измерено от гледна точка на сравняването на едногодишните очаквания за разходите по заемите и инфлацията – „имаме солидно положителни лихвени проценти през целия хоризонт“.

„Ако хората вярват, че ще продължим да поддържаме суперниски лихви с темпа на инфлация, който имаме, това щеше да бъде огромна катастрофа“, подчертава Лейн. „Фактът, че предприехме съществени действия, беше достатъчно навременен, за да не станем свидетели на голяма дестабилизация при очакванията. И всъщност през последните седмици и месеци видяхме много по-голямо стабилизиране и сходство“, посочи още той.

По-рано в сряда управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че затягането на паричната политика тепърва започва да оказва влияние върху икономиката, но ефектът ѝ може да се засили в резултат на сътресенията в банковия сектор. По думите ѝ действията на ЕЦБ за увеличаване на разходите по заемите може да бъдат подсилени, ако банките започнат да избягват риска и да изискват по-високи лихви, когато дават кредити – вероятно намеквайки, че централната банка ще трябва да повишава собствените си лихви с по-малко.

Лагард потвърди намерението на ЕЦБ да свали инфлацията в еврозоната до 2% от 8,5% миналия месец и отбеляза, че отминалите повишения на лихвите едва сега започват да преминават към икономиката.