Лейн: ЕЦБ трябва да продължи да покачва лихвите, за да се справи с инфлацията

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да покачи лихвените проценти до нива, които ограничават растежа, като върхът им ще зависи от това как икономиката реагира на най-бързия цикъл на парично затягане в историята. Такова мнение изрази главният икономист на ведомството Филип Лейн пред Financial Times, цитиран от Ройтерс.

От миналия юли насам ЕЦБ покачи лихвите с общо 2,5 процентни пункта в опит да озапти историческото ускоряване на инфлацията. В последните дни обаче централните банкери предупреждават, че ще е необходимо да се направи още, за да се върне ръстът на цените – понастоящем малко под 10% - към целта от 2% до около 2025 г.

„Трябва още да увеличим лихвите. Миналата година можехме да кажем, че е ясно, че трябва лихвите да достигнат по-нормални равнища, и сега можем да кажем, че ние реално трябва да ги приведем до ограничаваща (растежа) територия“, обясни икономистът.

Въпреки че пазарите очакват връх от над 3% на показателя до това лято, Лейн предприе по-предпазлив подход и предупреди, че реакцията на фирми, домакинства и правителства към ходовете на ЕЦБ ще е ключова.

Той добави, че правителствата в еврозоната, които в момента харчат твърде много за субсидии, ще трябва да поемат по-голяма роля в борбата с инфлацията. „Правителствата също така трябва и да се отдръпнат от оставащите високи дефицити“, каза още той. „В следващите години ще са необходими значителни фискални промени“.

След като лихвите са достатъчно високи, за да ограничат растежа, ЕЦБ ще трябва да балансира риска от престараване спрямо този от недостатъчни действия, като това може да е проблем, който да продължи в „следващата година-две“, смята главният икономист на финансовата институция.

Марио Сентену, управител на централната банка на Португалия и член на ЕЦБ, каза по време на Международния икономически форум в Давос, че еврозоната може да се е разминала с рецесията. Според него е възможно валутният блок да е записал по-високи от очакваното резултати през четвъртото тримесечие на 2022 г., с които да е изпратил годината с положителен растеж.

„Също така смятам, че икономиката ни изненадва тримесечие след тримесечие, четвъртото тримесечие в Европа най-вероятно ще бъде положително“, прогнозира Сентену. „Може да бъдем изненадани и през първата половина на годината“.

Последните прогнози на ведомството обаче са по-песимистични, като предвиждат спад в брутния вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото на 2023 г. вследствие на енергийната криза, високата несигурност, отслабващата в световен мащаб икономическа активност и по-затегнатите финансови условия. Ако те се оправдаят, еврозоната ще е изпаднала в техническа рецесия с две последователни тримесечия на спад в БВП.