МВФ снижи очакванията си за икономиката на България и света

Международният валутен фонд (МВФ) снижи прогнозите си за развитието на икономиката на България за 2023 г. Според последния доклад World Economic Outlook, публикуван във вторник, ръстът на икономиката през настоящата година ще се забави до 1,4%. Това е под половината от растежа, който фондът очакваше в предишния си доклад от октомври 2022 г.

За следващата 2024 година прогнозите са за увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,5%.

В същото време обаче се влошават очакванията и за инфлацията. Докато в доклада от октомври прогнозата бе потребителските цени да се увеличат с 5,2% тази година, то новите данни показват очаквано ниво от 7,5%. За 2024 г. все пак перспективите са инфлацията да се завърне към ниво от 2,2%.

В едно отношение все пак МВФ вижда подобрение на местна почва – безработицата. Очаква се тя до достигне ниво от 4,6% тази година при предишни прогнози за 4,7%, а за следващата година да е дори по-ниска – 4,4%.

Глобални прогнози

МВФ обаче понижава перспективите си не само за България, а и за останалия цвят. Фондът оряза очакванията си за световния растеж, предупреждавайки за висока несигурност и рискове, след като стресът във финансовия сектор засилва натиска от по-затегнатата парична политика и инвазията на Русия в Украйна.

Брутният вътрешен продукт ще се разшири с 2,8% тази година и с 3% следващата, което е с 0,1 пр.п. под актуализация през януари, заяви фондът. За сравнение, пред 2022 г. е отчетен ръст от 3,4%.

Прогнози за растежа на световно ниво, развитите и развиващите се икономики. Източник: МВФ

Неочакваните фалити миналия месец на Silicon Valley Bank и Signature Bank и проблемите с Credit Suisse разтърсиха пазарите и предизвикаха опасения за финансовата стабилност. Това усложни задачата на централните банки да укротят инфлацията, докато поддържат растежа и здравето на банковата система, коментира Bloomberg.

„Рисковете натежават силно в низходяща посока до голяма степен заради финансовите сътресения през последния месец и половина“, коментира главният икономист Пиер-Оливие Гуринша. „Това е под контрол за момента, но се тревожим, че може да доведе до по-рязък и по-висок спад, ако финансовите условия се влошат значително“, посочи той.

Макар че низходящата корекция на прогнозите за 2023 г. не е голяма, докладът показва, че МВФ е по-сдържан в сравнение с януари, когато смяташе, че тази година ще е „повратна точка“ за глобалната икономика и рисковете ще са по-балансирани.

Макар че фондът понижи оценката за световния растеж, Световната банка повиши прогнозите си до 2% от 1,7% през януари, основно заради по-силното разширяване на Китай, заяви президентът Дейвид Малпас в понеделник.

МВФ очаква инфлацията на световно ниво да стигне 7% тази година, което е с 0,4 пр.п. по-високо от доклада през януари, но и под нивото от 8,7% през 2022 г. Забавянето се дължи на намаляващите цени на суровините и влиянието от увеличаващите се лихви. За повечето страни темпът на ръст на цените ще остане над целите на централните банки до 2025 г.

Очаква се инфлацията да се забави в около 76% от държавите през 2023 г. спрямо 2022 г.

За следващата година световната инфлация ще е 4,9%.

Макар че финансовите сътресения изглеждат под контрол за момента, МВФ изразява тревоги за потенциално влияние, ако условията се влошат значително, каза Гуринша през репортери.

В един сценарий, който той нарича „възможна алтернатива“, финансовата нестабилност остава ограничена, но влияе на условията повече, отколкото в основния случай на МВФ и банките намаляват кредитирането. Това би довело до забавяне на растежа до 2,5% през 2023 г., най-слабият темп от 2001 г., с изключение на първата година от пандемията Covid-19 през 2020 г. и световната финансова криза от 2009 г.

При сериозен сценарий на спад, за който има около 25% вероятност да се случи, може да има значителни смущения в кредитирането и темпът на глобалната експанзия може да се забави до по-малко от 2% - нещо, което се е случвало само пет пъти от 1970 г. насам. Има и около 15% вероятност за растеж от само 1%.

Допълнителни рискове извън финансовия сектор включват забавяне на инфлацията по-дълго от очакваното, забавяне на повторното отваряне на Китай или влошаване на руско-украинската война.

„Виждаме много рискове от спад в бъдеще“, каза Гуринчас.

Акценти по региони и държави

За еврозоната МВФ очаква икономиката да се разрасне с 0,8% през тази година, което е малко над предишната оценка от 0,7% ръст. За следващата година обаче прогнозата е понижена до 1,4%, или с 0,2 пр.п. по-малко.

Инфлацията пък ще стигне 5,3%, което е под предишната прогноза за 5,7%. Фондът обаче не очаква индексът на потребителските цени да се върне към целевото ниво на ЕЦБ дори през 2024 г. За следващата година оценката е за 2,9% инфлация.

За развитите се страни ръстът се очаква да бъде едва 1,3% през тази година, което е само с 0,1 пр.п. повече спрямо предишната оценка. За развиващите се държави пък прогнозите са икономиката да се разшири с 3,9% спрямо 4,0% в предишния доклад.

БВП на САЩ ще се увеличи с 1,6%, но на Германия ще се свие с 0,1%. Икономиката на Великобритания също ще отчете спад от 0,3% по прогнози, а за Япония очакванията са за ръст от 1,3%.

Въпреки наложените санкции заради войната в Украйна прогнозите са икономиката на Русия да се разшири с 0,7% тази година и с 1,3% през 2024 г. За Украйна се очаква спад на БВП от 3,0%, но за следващата година прогнози не са изготвени.

Прогнози за растежа на икономиката по региони. Източник: МВФ