Големият проблем на Джером Пауъл току-що стана още по-голям

Гуверньорът на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл се озова на място, на което никой централен банкер не иска да бъде: работи за предотвратяване на кредитна криза, което изисква по-разхлабена парична политика, докато се бори с ускорена инфлация, която изисква противоположни мерки, пише Wall Street Journal.

Сътресенията в банковата индустрия, които последваха колапса на три средни по големина кредитори тази пролет, помагат да се обясни защо някои служители на централната банка са склонни да поддържат лихвените проценти стабилни на заседанието тази седмица – въпреки че икономиката и инфлацията не са се забавили толкова много, колкото очакваха.

Служителите на Фед не смятат, че кризата е неизбежна, като приписват скорошните проблеми на особеностите в трите банки. Но настоящи и бивши централни банкери казват, че ако напрежението се влоши, Фед ще се изправи пред по-труден компромис. Пауъл и колегите му ще трябва да избират между фокусирането върху фалиращите банки или нажежената инфлация.

„Те са между чука и наковалнята. Ситуацията е много, много трудна“, коментира Рагурам Раджан, бивш управител на централната банка на Индия. „Обречен си, ако повишиш лихвите значително повече и окажеш още по-голям натиск върху банките, но и си обречен, ако не го направиш“ и инфлацията продължи а се ускорява добавя Раджан.

Единият риск е времето: ако инфлацията се вкорени в обществената психология, това може да принуди Фед да задържи краткосрочните лихвени проценти по-високи за по-дълго време.

„Ако инфлацията се охлади бързо...може да сме в състояние да намалим лихвите, ако не тази година, то скоро през следващата“, заяви управителят на Федералния резерв в Минеаполис Нийл Кашкари в интервю миналия месец. „Но ако, от друга страна, инфлацията е много по-устойчива и много по-укрепена...тогава мисля, че напрежението в банковия сектор вероятно ще става по-сериозно“, добави той.

Икономическото разширяване, доверието във Фед и наследството на Пауъл са заложени на карта. Пауъл беше назначен за втори мандат като гуверньор на Фед отчасти поради популярността си в Конгреса, като първоначалният му отговор на шока от Covid-19 през 2020 г. и справянето му с атаките на бившия президент Доналд Тръмп спечелиха симпатиите както на демократи, така и на републиканци.

Но последните две години се оказа много по-сложни. Първо, Фед неправилно прецени инфлацията. Съвсем наскоро работата на ведомството по отношение на регулирането на банките стана обект на критики.

Принцип на разделяне

По време на пандемията Фед сигнализира за плановете си да поддържа лихвените проценти на много ниски нива в продължение на години и изкупи облигации за трилиони долари, за да стимулира допълнителни заеми, като правителството наля допълнителни стимули в икономиката. Тези ходове напълниха банките с депозити през 2021 г.

Когато инфлацията достигна ниво от 9% миналата година, Пауъл ускори увеличаването на лихвените проценти, защото той и колегите му искаха да спрат инфлационния начин на мислене да пусне корени.

До февруари Фед повиши лихвите с 4,5 процентни пункта за една година – по-бързо от всеки друг подобен цикъл през последните 40 години.

Банковите надзорници не забелязаха веднага как тези растящи лихви са създали опасно несъответствие между активите на някои банки – ценни книжа и заеми с ниски лихви – и пасивите – депозити и други заеми с по-високи лихви.

Това предизвика краха на Silicon Valley Bank (SVB) през март.