Големият проблем на Джером Пауъл току-що стана още по-голям

Федералният резерв и други регулатори отговориха в тази ситуация, като подкрепиха незастрахованите депозити на SVB и в една друга банка, която беше изправена пред подобна участ - базираната в Ню Йорк Signature Bank. Те също така се съгласиха да отпускат заеми на банките като цяло при благоприятни условия, като върнат парите обратно в икономика.

Но тъй като инфлацията все още остава твърде нажежена, Федералната комисия за отворения пазар, определяща лихвените нива в рамките на Фед, повиши лихвите на 22 март. Това се повтори в началото на май до сегашния диапазон между 5% и 5,25%, само дни след като регулаторите организираха продажба на трети закъсал кредитор, First Republic Bank, на JPMorgan Chase.

Залагайки на подобни ходове, централните банкери действаха съгласно техния така наречен принцип на разделяне: те използват спешното кредитиране и други регулаторни инструменти за справяне с финансовата нестабилност, така че да могат да използват паричната политика, предимно лихвените проценти, за борба с инфлацията.

Макар инструментите за спешно кредитиране да предотвратиха други банкови сривове, те може би не са решили основния проблем за някои регионални и средни банки, чиято дългосрочна жизнеспособност е застрашена, ако по-високите лихви ги принудят да плащат значително повече за депозити.

Банките са изправени пред загуби от ценни книжа с фиксиран лихвен процент, които са придобили, когато лихвите са били много ниски през 2021 г., въпреки че не трябва да признават загуби, ако инвестициите се държат до падеж. Федералната корпорация за застраховане на депозити наскоро изчисли, че такива нереализирани загуби достигат около 515 млрд. долара към края на март. Тази цифра ще скочи до много над 1 трлн. долара, ако включва загуби от нискодоходни ипотеки и други заеми, отпуснати, когато лихвите са били много по-ниски.

Спешното заемане на банките от Фед остава интензивно, а индексът на акциите на регионалните банки се понижи с 19% тази година, въпреки че се възстанови от 29-процентния спад в началото на май. Проучванията показват, че банките продължават да затягат стандартите за отпускане на заеми, тъй като разходите им за финансиране нарастват и понеже са изправени пред перспективата от по-строг надзор и регулиране.

Кредитната криза може първоначално да е помогнала на Фед чрез забавяне на икономиката и облекчаване на ценовия натиск, но забавянето на кредитния растеж може лесно да излезе извън контрол. Повишаването на лихвените проценти при такъв сценарий може да бъде като многократно удряне на бутилка кетчуп – в началото нищо не излиза, а след това цялата бутилка внезапно се изпразва във вашата вечеря.

Всенародната мъдрост гласи, че повишаването на лихвените проценти е добро за банките. Въпреки че стойността на техните заеми и ценни книжа намалява, когато лихвите се повишават, техните депозити също стават по-ценни, защото банките не предават изцяло по-високите лихви на вложителите.

Това предполага, че е малко вероятно вложителите да преместят парите си в търсене на по-висока доходност - например в друга банка или взаимен фонд на паричния пазар. Ако вложителите са мобилни, „тогава по-високите лихвени проценти като цяло започват да са доста лоши за банките“, изтъква бившият управител на Фед Джереми Стейн. Крахът на SVB рискува да събуди мудните вложители за възможността да спечелят повече чрез парите си, като ги преместят другаде. Няколко банки предлагат високодоходни спестовни сметки с проценти между 4% и 5%, доста над средната федерална доходност от 0,25% за традиционните спестовни сметки, изчислява Bankrate.com.