Как да бъде избегната трета фаза на банковата криза в САЩ?

Банковата криза в САЩ се развива, пише за Financial Times финансистът Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Първата фаза на кризата, когато внезапното и масово изтичане на депозити от зле управлявани и неадекватно контролирани банки предизвика грандиозни фалити, беше стабилизирана.

Настоящата фаза, която се фокусира върху разходите за финансиране и проблемите с балансите на по-малко проблемни банки, които работят в силно нестабилна област, също може да бъде стабилизирана. И трябва, ако искаме да избегнем трета фаза, водеща до значително повече финансови и икономически щети, пише финансистът.

Според него добрата новина е, че е малко вероятно да видим повторение на драматичния институционален колапс, преживян от Silicon Valley Bank, по време на който 42 милиарда долара депозити отлетяха за един ден и се очакваше още 100 милиарда да ги последват на следващия, ако регулаторите не бяха затворили банката.

Тази добра новина се дължи на два основни фактора. Първо, чрез практика, а не чрез законови промени, властите сигнализираха, че таванът от 250 000 долара на държавната гаранция за индивидуални депозити е заменен с неограничено покритие. Номерът е прост, посочва Ел-Ериан, Федералният резерв обявява изключение заради системен риск. Второ, Фед отвори прозорец за финансиране, който позволява на банките за една година да обменят по номинал ценни книжа, които струват значително по-малко на пазара. Това намалява риска банките да трябва да продават на загуба, за да посрещнат изходящите потоци от депозити и им осигурява субсидирано финансиране.

Тази важна стабилизация далеч не беше перфектна, тъй като адресира само част от напрежението в банковата система, като същевременно нанесе косвени щети и непредвидени последици. Доста регионални банки в САЩ все още работят с несъответствия между своите краткосрочни пасиви и дългосрочни активи. Техните баланси са допълнително обременени от проблемни заеми за търговски недвижими имоти.

Нещо повече, те са обект на регулаторен режим, който не е осигурил адекватно капиталово покритие - пропуск, който се усилва от неравномерния надзор, описан подробно в собствената оценка на Фед за фалита на SVB. Те също така остават уязвими към неправилно управлявания цикъл на повишаване на лихвените проценти от Фед. според финансиста всичко това вероятно ще намали ентусиазма на банковата система да отпуска кредити, дори ако моралният риск е по-голям.

"За щастие тези банки нямат толкова много непосредствени структурни слабости, колкото тези, които фалираха", пише още Ел-Ериан в своя коментар за FT. "Помислете например за PacWest, която миналата седмица се озова в затруднено положение, когато цената на акциите ѝ се срина. Нейните 25 процента незастраховани депозити бледнеят в сравнение с тези в SVB и First Republic", допълва още той.

Освен това клиентската база на банката е значително по-разнообразна. Тя обаче ще трябва да разреши проблеми с баланса и да се справи с по-високите разходи за финансиране във време на много нервни пазари.

За финансита настроенията на пазара не са изненадващи. От началото на годината са фалирали банки с над 530 милиарда долара активи, което вече надвишава общата сума за 2008 г., по време на световната финансова криза (след отчитане на инфлацията). Начинът, по който First Republic фалира, също играе роля. Теоретичното съгласуване на стимулите между основните играчи се оказа недостатъчно, за да се осигури навременно решение.

Акционерите видяха как акциите им губят над 95 процента от стойността си преди банката да бъде придобита от JPMorgan. Сега пазарите с готовност наказват акциите на банките, особено тези, които говорят за претегляне на „стратегически опции“. Това оставя вратата отворена за порочни кръгове.

Тази втора фаза също може да бъде обуздана, категоричен е Ел-Ериан. Първо, банките трябва да бъдат по-внимателни в това, което казват, и като цяло да имат много отзивчива комуникация с инвеститорите - урок, вече усвоен от няколко институции. Второ, Фед трябва да засили надзорния си режим. Трето, публично-частните преструктурирания на банки трябва да работят в по-кратки срокове, ако е необходимо. Четвърто, публичният сектор трябва да увери пазарите, че вместо ад хок подходите, които доминираха досега, той ще работи за ревизиране както на системата за гарантиране на депозитите, така и на регулирането на банките, за които погрешно се смята, че не представляват системна заплаха, препоръчва експертът.

Това е необходимо, за да избегнат САЩ трета и значително по-тежка фаза на банковата криза. Ако по-малко проблемните банки фалират през следващите няколко седмици, въздействието върху финансовата система и икономиката ще бъде много по-значително.

Независимо от впечатляващо устойчивия пазар на труда, САЩ скоро ще се окажат изправени пред рецесия, която иначе биха могли да избегнат, с ограничени възможности за фискална и парична политика. Вероятността от допълнителни грешки при политиките би била съществена. И всичко това точно когато по-бавно развиващият се стрес в небанковия финансов сектор става все по-очевиден.