Депозитното застраховане е ключово за доверието в банковата система

Може би си мислите, че банковите регулатори се чувстват малко нервни тези дни - за кратко време три американски кредитора и системно важната в глобален план Credit Suisse (купена от UBS – бел. прев.) станаха жертви на не съвсем малка банкова криза, която твърде много наподобяваше хаотичните сривове от 2007-08 г.

Вместо това има тихо чувство на удовлетворение. Фалитите бяха ограничени, поне засега. Бързо бяха въведени нови регулаторни механизми. И, може би най-важното, стремежът към дерегулация сред политиците от двете страни на Атлантика беше охладен, пише редакторът на Financial Times Патрик Дженкинс.

Има дори възможност за затягане на някои правила. Наскоро управителят на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли заяви, че схемата за застраховане на депозитите в Обединеното кралство, която гарантира 85 хил. паунда, може да се нуждае от реформа - и финансовият министър Джеръми Хънт се съгласи. Те казаха, че скорошните банкови колапси са показали, че надеждната схема за гарантиране на депозитите е ключова за поддържане на доверието в банките.

Доверието е от насъщно значение за съвременната система на банкиране с частични резерви, която позволява на банката да подхранва икономическия растеж, като отпуска заеми за дълги периоди в размер много по-голям от този на депозитите на виждане, които държи.

През годините крехкостта на тази увереност е била многократно разкривана. Печално известната банкова паника при Northern Rock от 2007 г. направи британските регулатори особено чувствителни към рисковете. Тази година подобна съдба сполетя Silicon Valley Bank и Credit Suisse. В дигиталната ера на моментална прехвърляемост на средствата и паника, разпространявана от социалните медии, това е по-голям проблем от всякога.

Схемите за застраховане на депозити - норма в много развити пазари за защита парите на клиентите - обикновено се финансират на обща основа от целия банков сектор. Американската схема, която гарантира 250 хил. долара, е една от най-щедрите.

Но скорошната драма направи очевидно, че дори привидно щедрите схеми не са подходящи за целта. В САЩ през 2019 г. имаше съдбоносна дерегулаторна инициатива, освобождаваща регионалните банки от гаранции за техните капитал и ликвидност. В случая на SVB, която беше с много високо средно ниво на депозитите, го имаше допълнителния проблем, че огромната част от парите на клиентите не бяха покрити от гаранции за депозити.

В опит да успокои паникатан Федералният резерв обеща неограничена държавна гаранция върху депозитите в SVB. И властите казаха, че подобно обещание може да бъде направено, ако други системно важни банки изпаднат в затруднение.

Дори малкото участие на Обединеното кралство в сагата SVB – британското поделение на банката бе продадено на HSBC за 1 паунда в схема, организирана от регулаторите - беше достатъчно, за да стимулира преосмислянето на гаранцията за депозити.

Има няколко промени, които се обмислят от АЦБ. Най-очевиден е въпросът относно размера на гаранцията. Ако цифрата от 85 хил. паунда беше в крак с инфлацията през последното десетилетие, тя щеше да нарасне до доста над 100 хил. Подобна промяна не би направила много, за да промени поведението на вложителите при банкова паника. От друга страна, има ясен аргумент гаранцията да бъде много по-висока за притежателите на бизнес депозити, които могат да избягат по-бързо.

По-същественото е, че АЦБ обмисля преминаване към модела на САЩ за подобаващо предварително финансиран пул, който би могъл да позволи на вложителите във фалирала институция да получат почти незабавен достъп до парите си, вместо да се налага да чакат седмица или повече, докато настоящата система набере вноски от участващите банки. Това вероятно ще бъде непопулярно сред банките, но може да помогне за предпазване от банкова паника изобщо.

Регулаторите също така обмислят как гаранцията за депозити си взаимодейства с други правила, като например коефициента на ликвидно покритие (LCR), диктуващ нивото на ликвидно финансиране, което банката трябва да поддържа. Понастоящем LCR приема неправдоподобно нисък максимален изходящ поток от 20 процента от депозитите на дребните клиенти за един месец. Дори банка като Northern Rock, в период преди днешната степен на цифровизация, бързо загуби повече от половината от клиентските си депозити.

Съществуват вторични последици за издаването на облигации от банките. Облигациите, „предназначени да бъдат отписани“, ако банка фалира, сега носят много по-голяма доходност, отколкото преди последните събития. Това потенциално затруднява някои банки, особено по-малките, да спазват своите регулаторни капиталови изисквания. По-стабилна схема за застраховане на депозитите с по-високи разходи за тези банки може да бъде алтернатива.

Такива реформи са от съществена необходимост преди недостатъците на настоящата система да са нанесли реални щети. Обединеното кралство задава правилните въпроси; САЩ имат по-големи вратички и не трябва да отлагат затварянето им.