Какви уроци трябва да извлече Великобритания от банковата криза?

Банките са ахилесовата пета на пазарната икономика. Комбинацията от рискови дългосрочни активи с ликвидни пасиви, изискуеми по всяко време, е постоянна покана за неликвидност и несъстоятелност. Заразата също е постоянна опасност. Събитията от последните седмици ни напомниха за тези реалности, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

И така, какви уроци трябва да се извлекат, включително в Обединеното кралство? Както Андрю Бейли, управител на Английската централна банка (АЦБ), напомни на Комисията по финанси към Камарата на общините, „Банковото дело е международна индустрия и Обединеното кралство е важен финансов център“. Обединеното кралство иска да се възползва от предимствата, като същевременно минимизира рисковете. Това, което поне засега е „мини“ криза, напомня за рисковете.

Какви са очевидните уроци?

Първо, отворен финансов „склад“ като Обединеното кралство е уязвим за регулаторни пропуски на други места. По този начин, както подчерта Бейли, беше полезно, че Silicon Valley Bank UK беше отделено дъщерно дружество, а не клон. Това позволи на Обединеното кралство да разреши проблемите след фалита на американската банка-майка бързо и независимо.

Второ, историята с Credit Suisse (купена от местния си конкурент UBS след заплаха от фалит – бел. прев.) показва, че на регулаторите може да им е трудно да наложат организирано преструктуриране на политически чувствителни институции, дори когато съществува план за това. Властите в Обединеното кралство трябва да обмислят дали и как биха се справили по-добре в подобен случай. Отделният статут на местна банка с операции на дребно не избегна проблема в този случай. Това е обезпокоително.

Трето, ако преобразуването е толкова трудно, за банките е още по-важно да имат толкова много собствен капитал и дълг, поемащи загуби, и толкова силна ликвидност, че всички вложители да се чувстват сигурни. В противен случай е вероятно да има масови тегления и спасявания.

Четвърто, трябва да се избягват големи дупки в регулаторната мрежа. Загубите на пазарна стойност при портфейлите, причинени от по-високите лихвени проценти, са потенциално подходящ пример. Британските власти изглежда са били много по-наясно с рисковете, създадени от подобни загуби, отколкото тези в САЩ. Такива загуби трябва да бъдат взети под внимание както при изискванията за капитал и ликвидност, така и при стрес тестовете.

Пето, спасяванията са винаги системно значими. Ако вложителите вярват, че ще бъдат защитени, банките ще бъдат насърчавани да се държат по-безотговорно. Така че всяка банка, чиито загуби могат да бъдат „спасени“, трябва да бъде регулирана като системна. Отново, този риск може да бъде намален с по-висок собствен капитал и дълг, който може да бъде „спасен“, и по-силна ликвидност. Капиталът и дългосрочният дълг също така трябва да бъдат отписвани преди депозитите. Като алтернатива може да има по-щедро официално застраховане на депозитите с премии, свързани с рисковете на банката.

Шесто, историята на SVB показва значението на отговорното управление. Това не са само печеливши бизнеси, но и комунални услуги, подкрепяни по редица начини от данъкоплатците. В този случай висшият мениджмънт изнесе десетки милиони долари от банката, докато тя се сриваше. След това вложителите бяха спасени от данъкоплатците. Това просто трябва да бъде предотвратявано. Както отбеляза Чарлз Гудхарт от Лондонското училище по икономика, мениджърите, които не успяват да управляват успешно, трябва да споделят – и да знаят, че ще споделят – загубите. Те трябва да носят лична финансова отговорност. Тази промяна може да позволи либерализация и дори премахване на обременителния режим относно „висшите мениджъри“ в Обединеното кралство.

Седмо, помислете внимателно за отварянето на дупки в регулаторния режим при извънредни ситуации. Отделянето, препоръчано от Независимата комисия по банкиране (на която бях член, посочва Уулф), беше опит да се отдели местното банкиране на дребно от рисковете, създадени от относително големите глобални дейности на някои банки в Обединеното кралство. Това е много по-малък проблем за САЩ, където вътрешните операции са толкова големи. Отделянето също така бе предназначено да даде на регулаторите и правителството повече възможности в случай на преструктуриране. Предоставяйки на HSBC освобождаване от изискването за отделяне при придобиването на SVB UK, правителството отвори потенциално опасна вратичка. Тя трябва да бъде затворена възможно най-скоро.

И накрая, най-добрата защита срещу спорадични големи банкови кризи са честите по-малки такива. Страхът работи. Виждали сме например случаи на неразумна дерегулация. Тази на по-малките банки в САЩ през 2019 г., която допринесе за скорошната криза, е мощен пример. Натискът за дерегулация нараства и в Обединеното кралство. Шок като този наскоро трябва да направи безразсъдната дерегулация по-малко привлекателна за политиците, а безразсъдното поемане на риск - по-малко привлекателно за банкерите. И двата урока може да са научени в САЩ и другаде поне за известно време.

Регулаторният режим и банковият надзор в Обединеното кралство изглеждат доста ефективни. Британските банкери също така изглежда са били доста разумни. Т.е., поучили сме се от предишната криза. Това е добре. Най-голямата полза от настоящия шок е, че той би трябвало да затвърди тези уроци.