Банковите регулатори в САЩ не видяха слона в стаята

Как на регулаторите им убягнаха рисковете в Silicon Valley Bank? Това е въпросът, който много шокирани инвеститори си задаваха в понеделник, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

В края на краищата, фактът, че SVB имаше огромно, нехеджирано портфолио от дългосрочни държавни облигации, не беше тайна; миналата година JPMorgan разпространи шокиращи изчисления сред клиентите си (които бяха повторени тази седмица), които показват, че тези (тогава) нереализирани загуби могат да заличат капитала от първи ред на банката.

Но докато някои бивши клиенти на SVB казват, че това ги е подтикнало да си изтеглят парите навреме, регулаторите на банката - а именно Федералният резерв и регулаторите от Калифорния - изглежда не са направили нищо.

Още по-лошо, на топ мениджърите на SVB беше разрешено да продадат акциите си преди две седмици, точно преди неуспешния опит за набиране на капитал. Това е шокиращо.

И така, какво направи хората толкова слепи? Един от факторите беше фрагментираната регулаторна структура на Америка, която често създава проблеми в пролуките си.

Друг беше политиката. Републиканците настояха за разхлабване на банковите регулации през последните години, а кредитори като SVB лобираха да бъдат изключени от категорията на „системно важните банки“ - което означава, че трябва да се съобразяват с по-ниски стандарти за капитал и ликвидност. Това е лудост.

Но другият проблем е, че инвеститорите и регулаторите - като генералите - са обучени да водят последната война. Най-вече, те прекараха последното десетилетие, тревожейки се за кредитните и ликвидните рискове, тъй като те съответно създадоха финансовата криза от 2008 г. и замръзването на пазара през 2020 г.

Лихвените рискове привличат по-малко внимание, тъй като не представляваха значителна заплаха през последните десетилетия. Всъщност, последния път, когато те причиниха големи загуби (на пазарите на деривати) беше през 1994 г., когато субекти като Orange County бяха силно засегнати.

Но никой под 50-годишна възраст не е бил свидетел на такава драма от първа ръка; вместо това те са изградили кариерите си в свят, в който изглеждаше, че лихвите са предопределени да останат завинаги ниски.

Някои от американските регулатори, които наблюдават малките банки, като Службата за паричен контрол (OCC), се опитаха да следят лихвения риск през последните години. Но SVB не беше регулиранa от OCC.

Междувременно Федералният резерв, от своя страна, нямаше голям стимул да вдига обществена тревога относно потенциалните лихвени рискове, които съществуват в банките. В края на краищата може да се каже, че самият Фед създаде проблема, като отприщи екстремно количествено облекчаване (довело до ултраниски лихви – бел. прев.)

По този начин беше по-лесно за всички в системата да говорят за последната война – т.е. кредитният риск – като същевременно игнорират лихвения слон в стаята. Още повече защото регулаторната рамка Базел определя нулево рисково тегло на държавните облигации, точно защото се предполага, че те са супер безопасни.

Това със сигурност не е първият случай на такова поколенческо когнитивно пристрастие. В навечерието на кризата от 2008 г. регулаторите и комисиите за риск в частния сектор пропуснаха опасностите, породени от уж безопасните пакети ипотечни облигации, защото бяха обсебени от проблемите зад предишните две финансови кризи – а именно хедж фондовете (които създадоха шокове през 1998 г.) и рисковите корпоративни заеми (в основата на спукването на дотком балона през 2001 г.)

Но докато когнитивните пристрастия са неизбежна човешка черта, сагата SVB показва, че инвеститорите и регулаторите спешно се нуждаят от по-добро въображение - и исторически поглед. В крайна сметка SVB не е единственият пример за институция, която прави глупав залог, че лихвите ще останат ниски до безкрай; кризата при пенсионните фондове във Великобритания избухна миналата есен поради подобни допускания. 

Така че, ако някой все още прави този залог сега, той спешно трябва да помисли - и то сериозно - за свят, в който лихвите могат да останат по-високи за по-дълго от очакваното. Особено като се има предвид, че очакванията около следващия ход на Фед се промениха толкова драматично в понеделник. Не можем да приемем, че евентуалната пауза в повишаването на лихвите ще е трайна, каквото и да мисли (младата) инвестиционна общност сега.