Икономиката на Норвегия изненадващо се е свила през април

Икономиката на Норвегия не успя да отговори на очакванията за април, свивайки се с най-голям темп от 15 месеца и обрисувайки по-мрачна картина от отчетеното в други данни напоследък, предава Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт на континенталната част на Норвегия, изключващ крайбрежната индустрия на страната, се е свил с 0,4% спрямо март, което е най-големият спад от януари 2022 г. и е трети за последните четири месеца, показват данни на статистическата служба от вторник. Norges Bank – централната банка на страната, и анализатори, анкетирани от Bloomberg, очакваха ръст на икономиката от 0,1%.

Най-богатата скандинавска икономика на база глава от населението засега се противопоставя на опасенията за потенциална рецесия, като активността остава висока през последните месеци до голяма степен в съответствие с очакванията на централните банкери. Основната причина за това са бизнес инвестициите и стабилният износ. Данните от вторник контрастират на последните оценки от редица организации, включително Международния валутен фонд, който заяви миналата седмица, че богатата на полезни изкопаеми икономика остава силна след един от най-високите темпове на растеж сред развитите икономики миналата година.

„Инерцията отслабва, а детайлите оставят впечатлението, че високата инфлация и лихви започват да дават негативно отражение“, казва в бележка Мариус Гонсхолт Хов, главен икономист за Норвегия в Svenska Handelsbanken.

Потреблението на домакинствата се е свило с 1,8% през април, а разходите за стоки са спаднали с „необичайно големите“ 3,3%, заяви статистиката. Потреблението на услуги също е намаляло, съобщи статистиката, посочвайки, че има донякъде повече несигурност около основния растеж заради отбелязването на католическия Великден.

Кроната, която укрепва спрямо еврото през последните дни, леко отслабна след представянето на данните, търгувайки се с 0,3% по-малко на ниво от 11,6516 крони за евро.

Малко вероятно е новите данни да попречат на централната банка да продължи с плана си за затягане на паричната политика следващата седмица след неочакваното ускорение на базисната инфлация до нов рекорд през май. Въпреки това те може да отслабят спекулациите, че Norges Bank може да избере повишение на основните лихви от половин пункт на следващата си среща вместо с очакваните 25 базисни пункта от 3,25%.

Дори преди разочароващите данни за инфлацията нарастваха очакванията, че централната банка ще повиши основната лихва до връх от 4% или дори повече. Тези прогнози са подхранвани през последните седмици от данни, включващи по-слаба от очакваното крона, по-високи увеличения на заплатите от очакваните и нарасналите разходи на правителството от петролния фонд.

„Като се вземат предвид ревизиите, растежът изглежда е бил малко по-лош от очакваното от Norges Bank в мартенския доклад за паричната политика, но сам по себе си не би трябвало да окаже голямо влияние върху лихвения курс или решението за лихвените проценти следващата седмица, когато очакваме централната банка да покачи лихвите с 25 базисни пункта“, коментира икономистът на Danske Bank Франк Юлум.