Азиатските икономики ще спечелят от диверсификацията на света извън Китай

Акциите на развиващите се пазари в Азия бяха засегнати от скорошните страхове относно възстановяването на Китай и геополитическите рискове. Но докато пазарите в региона исторически са били свързани с китайските активи, инвеститорите пропускат скритото отделяне от гигантската китайска икономика, пише за Financial Times Ели Лий, ръководител за инвестиционните стратегии в Bank of Singapore (банка за заможни клиенти – бел. прев.)

Попътните ветрове, продиктувани от промените във веригата на доставки, благоприятната демография и устойчивия икономически фундамент са напът да подкрепят дългосрочните печалби на развиващите се пазари в Азия въпреки рисковете, свързани с Китай.

Първо, глобалните компании активно изместват веригите си за доставки извън Китай, което води до бизнес и инвестиционни потоци към неговите регионални съседи.

Неотдавнашният ход на Apple за диверсифициране на производството на iPhone от Китай към Индия е най-яркият пример. Според МВФ глобалният пазарен дял на Китай при преките чуждестранни инвестиции на зелено в стратегически сектори, като например полупроводниците, намалява от 2021 г., докато пазарният дял на останалата част от Азия се е повишил. В САЩ процентният дял на вноса от Китай намалява от 2018 г. и се очаква да бъде изместен от вноса от Индия, Тайван и икономиките от ASEAN (10 държави от Югоизточна Азия – бел. прев.)

Това вероятно ще бъде само началото. За азиатските развиващи се пазари мащабът на потенциалния „френдшоринг“ – преориентиране на веригите за доставки към приятелски страни – е огромен. Промишленото производство на Китай е 10 пъти по-голямо от това на Индия, следващата по големина развиваща се икономика в Азия, и над 50 пъти по-голямо от това на Виетнам.

Диверсифицирането на веригите за доставки извън Китай ще изисква съществени инвестиции в продължение на години, което ще доведе до значително въздействие върху основните френдшоринг дестинации. Част от глобалното конкурентно предимство на Китай в промишлеността е относително ниската цена на работната сила. Много азиатски икономики, като Индия, Индонезия и Виетнам, са конкурентни на Китай в това отношение.

В сравнение с Китай обаче липсата на висококачествена инфраструктура и голям пул от образовани работници засега правят тези икономики по-подходящи за трудоемки отрасли и стоки с по-ниска добавена стойност, като облекло.

С течение на времето търсенето на производство с по-висока добавена стойност, като електроника и машини, все повече ще се посреща от тези френдшоринг дестинации. Въпреки че цялостното развитие, откъм автоматизацията на производството и екосистемите на веригата за доставки, е по-малко напреднало в развиващите се икономики в Азия в сравнение с Китай, това предоставя възможност за по-бърз дългосрочен растеж.

Второ, за разлика от застаряващото население на Китай, най-населените развиващи се азиатски страни, включително Индия и Индонезия, са готови да се възползват от предимствата на благоприятната си демография през следващите години.

Населението на Китай е в низходящ тренд поради отслабващата раждаемост. Коефициентът на зависимост в Китай – дефиниран като броя на зависимите хора от населението спрямо тези на възраст между 15 и 64 години – вероятно ще нарасне неблагоприятно. В същото време населението в трудоспособна възраст се прогнозира от ООН да намалее с една четвърт до 2050 г.

Понастоящем средната възраст в Китай е около 38 години. В контраст, Индия, Индонезия и Виетнам се радват на по-млада демография със средна възраст под 33 години. Коефициентите на зависимост в тези страни се очаква да останат благоприятно ниски през следващото десетилетие. Следователно регионалните конкуренти на Китай вероятно ще се радват на сравнителните предимства и потреблението на по-младата, енергична работна сила в продължение на години.

Трето, азиатските развиващи се пазари се радват на относително устойчив фундамент. Регионът е по-малко засегнат от инфлацията, тъй като голяма част от световните вериги за доставки минават през Азия, което значително намалява транспортните разходи за местните компании. Няколко централни банки рано затегнаха паричната политика, за да ограничат инфлационния натиск, включително тези на Южна Корея и Сингапур.

Освен това, Китайската народна банка, изправена пред скромна инфлация в страната, вероятно ще запази експанзионистичната си монетарна политика, подпомагайки ликвидните условия в региона. Това важи и за Японската централна банка (ЯЦБ), която е решена да закрепи инфлацията около целта си от 2 процента след три десетилетия на слаби инфлация и растеж.

В допълнение, отварянето на Китай след пандемичните локдауни вероятно ще увеличи търсенето на стоки и услуги в останалата част на Азия и ще доведе до по-силни потоци от туризъм в региона. Отварянето също би трябвало да помогне за предпазването на азиатските икономики тази година от рецесия на фона на трудния глобален фон откъм растеж.

За инвеститорите, загрижени за рисковете, свързани с Китай, отчитането, че азиатските развиващи се пазари са различна вселена, ще донесе значителни възможности. Френдшорингът, демографията и икономическият фундамент помагат на икономиките в региона да намалят корелацията си с техния гигантски съсед.