Проблемите на рублата означават болка, но не и колапс

Когато руската рубла се стабилизира от срива си малко след началото на войната в Украйна през февруари 2022 година, това беше сочено като признак за икономическата стабилност на Русия, пише в коментар за Bloomberg Леонид Бершидски. От началото на тази година обаче тенденцията е за устойчив спад и тя е третата най-зле представяща се световна валута в класациите на агенцията след аржентинското песо и турската лира.

Противно на много коментари Бершидски смята, че спадът на националната валута на Русия не може да бъде обвързан с опита за преврат на собственика на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин в края на юни. Това събитие е само краткотраен трус, а състоянието на рублата се дължи по-скоро на особеностите на руската икономика - странна смесица от опитите, останали от Студената война, за самодостатъчност и нуждата от пазарна свобода, за да бъде избегнат колапсът.

Анализаторът е категоричен, че през пролетта експертите в руската централна банка и Министерството на финансите са успели да се справят с негативните ефекти от икономическите санкции и изолацията на Русия. За кратко в страната беше въведен капиталов контрол, който временно понижи обменния курс, но като цяло руската икономика получи подкрепа от волатилността на енергийните пазари и високите цени на енергоресурсите.

Отминалият зимен сезон обаче показа, че Европа може да преживее почти без руски петрол и природен газ, коментира още Леонид Бершидски. От декември 2022 година пък беше въведен  таван върху цената на руския петрол.

Въпреки съмненията, че тази мярка ще се спазва, тя влошава преговорните позиции на Русия с новите си пазари в Азия - в момента около 70% от износа на руски петрол е към Индия и Китай, спрямо 20% преди началото на войната в Украйна. Намалените приходи от търговията с енергоресурси вече започва да се отразява в търговския баланс. Приходите в бюджета за първите шест месеца са се свили с 19% в номинално изражение, а приходите от търговията с петрол и газ са наполовина по-малки.

Източник: Bloomberg

При тези обстоятелства и замразените активи властите в страната нямат особено желание да пилеят допълнителни средства в подкрепа на курса на рублата. При свитите бюджетни приходи девалвацията дори е необходима. Според Бершидски е чисто съвпадение, че обменният курс е преминал 100 рубли за 1 евро по време на "марша на справедливостта" на Пригожин.

Но в същото време стабилността на режима на руския президент Владимир Путин зависи от икономическите резултати и способността на системата да подкрепя пасивното мнозинство от руснаци чрез публични разходи и достъп до работни места. Намалените приходи са сериозно предизвикателство за публичния сектор.

Още една причина за обезценката на рублата е увеличаването на паричното предлагане с 25% на годишна база през юни, се казва още в коментара. Ниските нива на държавния дълг и на лихвите в страната обаче запазват нормалната икономическа и потребителска активност.

На този етап Путин успява да избегне катастрофален спад в стандартите за живот, защото руската икономика все пак опитва да внедри малко от западния модел - развитието на малкия и средния бизнес, който натрупа доста опит в турбулентна среда през 90-те години на миналия век. Ефектите от войната пък засега са видими основно в пограничните райони с Украйна.

Свиването на бюджетните разходи обаче едва ли може да бъде търпяно вечно, особено от граждани, които разчитат на публична подкрепа, допълва Бершидски.

Но освен проблемите в бюджетната сфера, Русия е изправена и пред голям проблем на трудовия си пазар. Страната беше една от силно засегнатите от коронавируса, а сега хиляди трудоспособни руснаци се изпращат на фронта в Украйна. По официални данни безработицата е рекордно ниска - 3,3%, като има сектори, които не успяват да намерят нужните им служители.