Под 60% от българите виждат ползи от членството си в ЕС

72% от гражданите на Европейския съюз (ЕС) смятат, че страната им е спечелила от членството си в Съюза, сочи проучване на Евробарометър, проведено през есента на 2023 г. Данните по този показател остават непроменени спрямо същия период през миналата година. Основните причини за позитивната оценка са приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (34%) и подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (34%).

Същевременно българите, които заявяват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, е 57%, което поставя България на едно от последните места заедно с Италия (57%) и Австрия (55%). Резултатът е с 10 процентни пункта по-нисък от следващата държава – Кипър (67%).

Според 32% от българите страната ни е загубила от членството си, като спрямо миналата година има нарастване с 5 п.п. сред далите този отговор. За сравнение, процентът на респондентите на европейско ниво, даващи негативна оценка, е значително по-малък – 22%. Отрицателни последици от членството според българските респонденти са най-вече малкото влияние, което българските народ и правителство имат върху решенията, взети на ниво ЕС. Положителното от членството на България според респондентите у нас са новите възможности за работа, които ЕС носи (49%), подобряването на сътрудничеството между държавите членки (31%), приносът на ЕС за поддържането на мира (25%).

Същевременно положителни нагласи към ЕС декларират 48% от респондентите у нас и с това се доближават до средните нива за ЕС (45%). Неутрални са 32% от българите, а отрицателна оценка дават 19% (при средни за ЕС 16%). Интересно е, че отрицателните нагласи в Румъния, с която страната ни традиционно се движи „в пакет“, са значително по-ниски – 14%.

Данните показват още, че според 70% от европейците ЕС оказва въздействие върху ежедневието им. В България това мнение се споделя от 61% от респондентите и с това страната отново се подрежда след последните в Съюза, заедно с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).

Източник: Пресслужбата на Европейския парламент

Повече от една трета от гражданите на ЕС считат борбата срещу бедността и социалното изключване (36 %) и общественото здраве (34%) като основни теми, които Европейският парламент трябва да приоритизира. Действията срещу изменението на климата, както и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (и двата показателя с 29%) следват веднага след това, като важността на миграцията и убежището (18%), понастоящем на девето място, се е покачила със седем процентни пункта от есента на миналата година.

Българските респодентни отдават дори по-голямо значение на борбата с бедността (44%), като за тях са важни още подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (39%), общественото здраве (35%), както и темите за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа (и двете с 23%). Действията срещу изменението на климата са припознати от едва 11% от анкетираните, а миграцията и убежището - от 9%.

Проучването показва, че социално-икономическите трудности все още засягат много европейци, въпреки че показателите леко се подобряват през последните шест месеца. 73% от респондентите смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. Над една трета от европейците (37%) срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

Данните за България относно стандарта на живот са близки до средните за ЕС - 72% от респондентите (спад от 10 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. От друга страна 59% от българите заявяват, че срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

С наближаването на европейските избори на 6-9 юни 2024 г. повечето европейци (53%) желаят Европейският парламент да заема по-важна роля, като това е мнението в мнозинството от 21 държави членки. Делът за България по този показател е 40%, като страната се нарежда до Словакия (39%) и Австрия (38%).

Източник: Пресслужбата на Европейския парламент

Шест месеца преди европейския вот мнозинството от европейците (57%) имат интерес към предстоящите избори за Европейски парламент – ръст от 1 п.п. спрямо пролетта, но е с 6 процентни пункта по-висок резултат в сравнение с есента на 2018 г., в подобен момент преди последните европейски избори. 68% от респондентите в ЕС заявяват намерение да гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат след седмица — ръст от 9 процентни пункта в сравнение с есента на 2018 г.

Данните за България сочат, че едва 39% (спад от 2 п. п. спрямо есента на 2018 г.) от българите имат интерес към предстоящите европейски избори, а малко над половината от българските респонденти (51%, ръст с 1 п.п. спрямо есента на 2018 г., но спад с 4 п. п. спрямо пролетта на 2023 г.) биха гласували, ако изборите се проведат след седмица.

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. е проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта.