Основната инфлация в Япония се забавя, а йената остава слаба

Основната инфлация в Япония се е забавила през март, а индексът, измерващ по-широките ценови тенденции, е спаднал под 3% за първи път от повече от година. Това сочат данни, цитирани от Ройтерс.

Основният индекс на потребителските цени в цялата страна, който изключва храните, но взема предвид енергоносителите, се повишава с 2,6% през март спрямо година по-рано, което съвпада с пазарните прогнози.

Индексът регистрира спад спрямо повишението от 2,8% през февруари поради постепенното забавяне на ръста на цените на хранителните продукти. Инфлацията в Страната на изгряващото слънце обаче остава значително над целевото равнище на централната банка от 2%.

Същевременно показателят за нарастване на цените, който изключва разходите за храни и енергоносители и се следи отблизо от Японската централна банка (ЯЦБ), се понижава до 2,9% след увеличението от 3,2% през февруари. За първи път от ноември 2022 г. насам индексът спад под 3%.

Инвеститорите търсят улики за това кога ЯЦБ ще повиши отново лихвените си проценти, след като миналия месец сложи край на отрицателните лихви в знакова промяна от продължилата десетилетие свръхоблекчена парична политика.

Очаква се Японската централна банка да запази краткосрочните лихвени проценти непроменени на следващото си заседание на 26 април, на което ще публикува и нови прогнози за инфлацията и растежа на брутния вътрешен продукт.

Гуверньорът на централната банка Казуо Уеда заяви в четвъртък, че финансовата институция може отново да повиши лихвените проценти, ако спадът на йената значително ускори инфлацията. По думите му устойчивото постигане на целевата инфлация от 2% и силният растеж на заплатите са от решаващо значение за нормализирането на паричната политика.

Макар че японските компании предложиха най-голямото си увеличение на заплатите от 33 години насам тази година, коригираните спрямо инфлацията реални заплати продължават да намаляват вече почти две години.

Отслабването на йената, макар и да повишава цените на вноса, допълнително заплашва да влоши покупателната способност на домакинствата и да натежи на потреблението.