Основната инфлация в Швеция надхвърли прогнозите преди решението за лихвите

Основната инфлация в Швеция се е забавила по-малко от очакваното през юли. Това сочат данни, публикувани преди централната банка на страната да вземе решение за лихвените проценти през следващата седмица, предава Bloomberg.

Според съобщение на Статистическия институт на Швеция измерителят за годишното нарастване на цените, който изключва волатилните цени на енергоносителите, е спаднал до 2,2% през юли. Макар че този показател е по-нисък от регистрираните през предходния месец 2,3%, той надхвърля оценката на икономистите за 2,1%, направена в проучване на Bloomberg.

Данните бяха оповестени броени дни преди заседанието Шведската централна банка на 19 август, на което, според прогнозите на експертите, гуверньорът Ерик Тедин и неговите колеги ще намалят основния лихвен процент с четвърт пункт до 3,5%. Те ще обявят решението си ден по-късно.

Представителите на финансовата институция изразяват склонност към постепенното облекчаване на паричната политика и заявяват, че очакват до края на годината разходите по заемите да се понижат с два или три четвърти пункта. Те обаче са под натиск да направят повече, отколкото предполагат настоящите прогнози, тъй като вътрешното търсене остава слабо след първоначалното намаление през май.

През юли измерителят на инфлацията CPIF възлиза на 1,7%, отбелязвайки втори пореден месец, в който е под целевото равнище от 2%, докато основният индекс на потребителските цени остава непроменен на 2,6%.

Главният стратег на Svenska Handelsbanken AB Клаес Мален заяви, че числата няма да са достатъчни, за да променят пазарните очаквания за намаление с 25 базисни пункта от страна на Шведската централна банка.

Финансовата институция започна да облекчава паричната си политика през май, а допълнителните стъпки са напът да дадат така необходимия тласък на забавящата се шведска икономика. Макар че оптимизмът за възстановяването на икономиката нарасна през тази година, последните данни показаха нарастване на безработицата, а предварителна оценка сочи, че производството се е свило през второто тримесечие.

"Разходите за жилища продължават да имат най-голям принос за нивото на инфлацията", заяви Микаел Нордин от Статистическата служба на Швеция, позовавайки се на данните за индекса на потребителските цени.

Икономиката на Финландия

Според други публикувани днес данни икономиката на Финландия е продължила да се възстановява през второто тримесечие на годината.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е увеличил със сезонно изгладените 0,4% през периода от април до юни след ръст от 0,2% през предходното тримесечие, според експресна оценка на Финландската статистическа служба от сряда. БВП се е свил с 0,7% спрямо предходната година.

Финландската икономика е една от най-слабо представящите се в Европа. Тя пострада от замразяването на търговията със съседна Русия след началото на войната на Кремъл в Украйна, крехкият износ от страна към водещите търговски партньори, Германия и Швеция, също забави активността си. Вътрешното търсене беше обременено и от удара по покупателната способност на домакинствата, причинен от по-високата инфлация и увеличените лихвени проценти.

Последните данни контрастират с прогнозата за целогодишен спад от 0,2%, направена в проучване на Bloomberg сред девет икономисти през юни. Според Министерството на финансите през юни икономиката на най-северната държава от еврозоната може да се възстанови до 1,6% през следващата година и 1,5% през 2026 г.

Някои икономисти, включително тези от министерството и от Финландската централна банка, очакват възстановяването през следващата година да бъде стимулирано от частното потребление в условията на забавяща се инфлация и спад на лихвените проценти, както и от ръст на инвестициите, който да бъде подсилен от съживяването на строителството.