Климатичните промени ще ударят глобалната икономика по-силно от първоначалните прогнози

Икономическата цена на изменението на климата вероятно ще бъде много по-голяма, отколкото показват първоначалните оценки, тъй като новите анализи променят моделите, използвани за прогнозиране на най-вероятните резултати, пише Bloomberg.

Като се вземат предвид най-новите налични данни за климата, включително рекордното повишаване на температурите, „прогнозираното физическо въздействие“ от изменението на климата върху глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) е нараснало четирикратно до 2050 г. в някои сценарии, става ясно от доклад на Мрежата за екологизиране на финансовата система (Network for Greening the Financial System - NGFS).

Докладът посочва, че все още не е късно курсът да се промени.

„Силните отрицателни въздействия върху БВП могат да бъдат смекчени чрез навременни усилия относно прехода“, изтъква NGFS, която представлява повече от 140 централни банки и надзорни органи.

Предупреждението на групата следва мрачна актуализация на климатичните въздействия на ООН, която обяви миналия месец, че светът сега поддържа курс към покачване на глобалните температури с 3,1 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, въз основа на настоящите политики.

При повишение от около 3 градуса, според NGFS, загубите за световния БВП ще достигнат приблизително 30%.

Дори ако правителствата изпълнят всички реформи, които са обещали до момента, средната глобална температура ще нарасне с 2,6 градуса, което е значително над определения като приемлив праг от 1,5 градуса.

Инвестициите в световен мащаб ще трябва да се повишат между 900 млрд. долара и 2,1 трлн. долара годишно - приблизително 1% от общото икономическо производство в света - за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., посочва ООН.

NGFS казва, че е необходима „съществена икономическа трансформация, засягаща всички сектори на икономиката“, за да може всички емисии да бъдат елиминирани до средата на века. Фактът, че досегашните усилия за прилагане на политиките за изменение на климата остават мудни, означава, че правителствата ще трябва да предприемат „по-амбициозен подход занапред“.

Липсата на навременни действия също означава, че ще има „по-високи нива на емисии в близко бъдеще и по-разрушителен преход от очакваното“, предупреждава групата.

Ключов лост за намаляване на емисиите е цената на въглерода, която според NGFS остава доста под нивото, на което трябва да бъде, за да предизвика реална промяна.

Ще бъде необходима на въглеродните квоти от около 300 долара за тон „до 2035 г., за да се стимулира преходът към въглеродна неутралност до 2050 г.“, изтъква NGFS.

В Европа, където се намира най-големият пазар на въглеродни квоти в света, един метричен тон въглерод в момента се търгува за около 66 евро, изчислява Bloomberg.

„Ограничаването на повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива по организиран начин е постижимо, въпреки че ще изисква значително повече усилия“, заключва NGFS.