С 11% са нараснали приходите от данъци на игралната индустрия за 2023 г.

Над 362 млн. лева са приходите за бюджета за 2023 г. от игралната индустрия и това е 11% ръст на годишна база. За първите девет месеца на тази година са внесени 380 млн. лева данъци. Това съобщи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) при откриването на 15-ото издание на международното изложение на игралната индустрия BEGE 2024 и съпътстващата го Източноевропейска конференция на игралната индустрия (EEGS).

По думите му до края на годината ще бъдат събрани около 450 – 480 млн. лева. По думите му този очакван ръст показва значението на игралната индустрия за българската икономика.

Ирибизов отбеляза, че през миналата година, когато бяха въведени нови данъчни задължения за организаторите на хазартни игри, има намаление на броя на лицензираните игрални обекти. Той посочи, че докато броят на игралните обекти с лиценз  към декември 2023 г. е 1117, то към 30 септември тази година те наброяват 1098 игрални зали и 20 казина. Подобна е тенденцията при инсталираните игрални автомати, като от 33 899 с 36 144 игрални места в края на миналата година те са намелели до 32 698 с 34 735 места в края на деветмесечието.

Председателят на браншовата организация съобщи, че се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на пунктовете за спортни залози и онлайн залаганията. Броят на регистрираните онлайн организатори нараства със седем до 23 към края на миналата година. С 10 се покачват и лицензираните видове онлайн игри, които към 31 декември 2023 г. са 45. В края на деветмесечието 24 са регистрираните организатори, с издадени 46 лиценза за организиране на онлайн игри от различни видове.

Ангел Ирибозов определи изминалия период като динамичен за игралната индустрия в България от регулаторна гледна точка с промените в Закона за хазарта. Той е на мнение, че е необходима дискусия с всички заинтересовани страни за рекламата на игралния сектор, за да има механизъм със социално отговорни оферти към клиентите на сектора, който е за забавление, а не за развиване на зависимости.

Според Йорг Хофан, съдружник в Melchers Law Firm, трябва да има регулаторен баланс в Европейския съюз, който да предпазва клиентите от „черния“ пазар, за да не отидат в ръцете на „Карибските пирати“. Той даде като добър пример България и смята, че у нас средата показва успеха.

Кирино Манчини, съдружник и директор в WH Partners, коментира как се отразяват новите ограничения в рекламата на конкурентното предимство на лицензираните оператори над нерегулираните. Той е на мнение, че в Европа има политизиране при индустрията и „късогледи политици“ я използват за свои цели. Експертът е категоричен, че трябва да се подхожда отговорно за рекламата на хазартния бизнес, защото той е на спортни събития, които се гледат не само от възрастни, но и от деца. Манчини настоя за сериозни регулации, но такива, които действат по подходящ начин, а не да се налагат драконовски забрани.