Глобалният дълг достига рекордните близо 338 трилиона долара

Глобалният дълг е достигнал рекордните 337,7 трилиона долара в края на второто тримесечие, задвижван от облекчени финансови условия в световен мащаб, обезценяване на щатския долар и по-умерената политика на водещите централни банки, сочи тримесечен доклад, публикуван днес и цитиран от Ройтерс.

Институтът за международни финанси (IIF), браншова асоциация за финансови услуги, съобщи, че глобалният дълг е нараснал с над 21 трилиона долара през първата половина на годината, достигайки 337,7 трилиона долара.

Китай, Франция, САЩ, Германия, Великобритания и Япония са регистрирали най-големи увеличения на дълговите нива в доларово изражение, въпреки че част от ръста се дължи на отслабването на долара, установява институтът.

Щатската валута е загубила 9,75 на сто от стойността си от началото на годината спрямо кошница от валути на основни търговски партньори.

Глобалният дълг расте със скорости, сравними с периода на пандемията

"Мащабът на това увеличение е сравним със скока през втората половина на 2020 г., когато антиковид мерките доведоха до безпрецедентно нарастване на глобалния дълг", се посочва в Global Debt Monitor на Института за международни финанси.

По отношение на съотношението дълг/БВП – показател за способността да се обслужва дълга спрямо националното производство – най-големи ръстове са отчетени в Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша. В Ирландия, Япония и Норвегия съотношението е намаляло.

Като цяло глобалното съотношение дълг към БВП продължава да спада бавно, като остава малко над 324 на сто. В развиващите се пазари обаче съотношението достигна 242,4 на сто – нов рекорд, след корекция надолу спрямо майския доклад.

Общият дълг на развиващите се пазари се е увеличил с 3,4 трилиона долара през второто тримесечие, достигайки рекордните над 109 трилиона долара.

Емре Тифтък, директор на отдела за устойчиви изследвания на института, заяви по време на уебинар, че нарастващите военни разходи ще натоварят държавните бюджети на фона на засилващо се геополитическо напрежение.

Той отбеляза, че увеличението на дълга е концентрирано основно в държавния сектор, особено в страните от Г-7 и Китай. Тифтък добави, че реакциите на капиталовите пазари са по-силни в развитите икономики, като доходността по 10-годишните държавни облигации на страните от Г-7 е близо до най-високите си нива от 2011 година.

Натиск върху облигационните пазари

Развиващите се пазари са изправени пред рекордно високата стойност от почти 3,2 трилиона долара на подлежащи на погасяване на облигации и заеми през оставащата част на 2025 г., съобщи институтът.

Организацията предупреди, че фискалният натиск може да се засили в страни като Япония, Германия и Франция и предупреди за така наречените "облигационни надзиратели" – инвеститори, които продават облигации на държави, чиито финанси смятат за неустойчиви.

"Макар че съотношенията на държавния дълг рязко нараснаха в развиващите се пазари през първата половина на годината – най-вече в Чили и Китай – реакцията на пазара тази година беше по-силна в развитите пазари", сочи докладът.

Авторите на доклада обръщат внимание и на опасения относно американския дълг, като отбелязват, че краткосрочните заеми са около 20 на сто от общия дълг и 80 на сто от емисиите на финансовото министерство. Предупреждава се, че тази зависимост може да увеличи политическия натиск върху централните банки да поддържат ниски лихвени проценти, което би застрашило независимостта на паричната политика.

(БТА)