Промишлеността в еврозоната започва 2026 г. със слаби резултати още преди войната в Иран

Промишленото производство в еврозоната неочаквано е спаднало през януари, предава Ройтерс. Това поставя под съмнение отдавна прогнозираното възстановяване на сектора, особено като се има предвид, че скокът в цените на енергоносителите напоследък заради войната в Иран също ще окаже натиск върху търсенето.

Според данни на Евростат, публикувани в петък, производството в 21-те страни, които използват еврото, се е свило с 1,5% на месечна база, което е под очакванията за ръст от 0,6%. В сравнение с предходната година то е намаляло с 1,2% спрямо очакванията за ръст от 1,4% в анкета на Ройтерс сред икономисти.

Промишлеността е в стагнация от години и производството ѝ все още е под нивото от 2021 г., тъй като високите енергийни разходи, засилващата се конкуренция от Китай, американските мита, слабият ръст на производителността и ниското глобално търсене на европейски автомобили са нанесли сериозни щети на блока.

Производството в Германия, най-голямата икономика в еврозоната и доминиращ производител на автомобили в блока, е с 9% под нивото от 2021 г. и отбелязва тенденция към понижение от години, което държи цялата германска икономика в стагнация през последните три години.

Очакваше се индустрията в еврозоната да се възстанови през тази година, отчасти благодарение на разходите на германското правителство за отбрана и инфраструктура, но неотдавнашният скок в цените на енергоносителите хвърли сянка върху това възстановяване.

Цените на петрола са се повишили с около две трети от началото на годината, а цените на природния газ са се увеличили с около 80% вследствие на водената от САЩ война в Иран – двоен удар за промишлеността, тъй като това вдига разходите и подкопава покупателната способност.

Европа е вносител на енергоносители и нейната промишленост е особено чувствителна към ценовите сътресения при суровините, тъй като блокът разполага със сравнително малко природни ресурси.