Войната в Иран променя потребителското поведение в Европа

Войната в Иран оказва все по-осезаемо влияние върху потребителското поведение в Европа. Чрез нарастващите разходи за енергоносители, торове и логистика конфликтът оказва пряко отражение върху европейските домакинства, сочи анализ на института за пазарни проучвания YouGov, цитиран от БТА. Това принуждава потребителите да пазаруват по-стратегически. Анализът обобщава няколко проучвания и оценки.

Трайна ценова предпазливост и пазар на „две скорости“

От началото на кризата с разходите за живот през 2022 г. ценовата предпазливост на потребителите се задържа на високо равнище – около 40 на сто от европейците вече планират да адаптират поведението си заради цените. 

В същото време делът на домакинствата в затруднение остава над предкризисните нива, което оформя по-предпазлива дългосрочна база на потребление.

„Кризи и войни, като конфликта с Иран или войната в Украйна, засилват структурните промени на европейския пазар на потребителски стоки“, заяви Щефан Ломан, старши консултант в YouGov, цитиран в съобщението.

Настоящото покачване на разходите се сблъсква с потребителска среда, която вече е белязана от продължителна инфлация. Потребителите реагират не с рязко ограничаване на разходите, а с все по-диференцирано и селективно управление на своето потребление.

Анализът очертава и „пазар на две скорости“: докато част от домакинствата усещат временен комфорт, други – особено в страни като Румъния, Унгария и Испания – остават под силен финансов натиск

Новият „троен ценови шок“

За разлика от инфлационния шок през 2022 г., сегашният натиск идва едновременно от три ключови източника – енергоносители, торове и логистика.

Този „троен удар“ засяга директно производството и доставките на храни и потребителски стоки, като води до повишения по цялата верига – от суровините до рафта.

Най-засегнати са енергоемките категории като млечни продукти, замразени храни и напитки, където разходите за охлаждане, транспорт и опаковки реагират най-бързо на поскъпването.

Потребителите не пестят масово – а пренареждат приоритети

Въпреки натиска потребителите не преминават към рязко ограничаване на разходите. Вместо това те пренареждат потреблението си селективно – според това кои категории възприемат като „оправдано скъпи“ и кои могат да заменят.

Тази логика води до три ясно изразени поведения: защита на базови категории (хляб, млечни продукти, основни храни), оптимизация при стоки като месо, алкохол и домакински продукти и бърз отказ от „излишни“ категории като козметика, лакомства и второстепенни покупки.

Очакванията усилват натиска

Очакванията за бъдещи ограничения играят ключова роля. Все повече европейци смятат, че ще трябва да намалят разходите си – особено онези, които вече са го направили. Това се превръща в самостоятелен фактор за сдържано потребление: дори без незабавен спад на доходите, несигурността води до по-висока чувствителност към цените.

Паралелно с това расте делът на домакинствата, които изпитват затруднения да покриват основни разходи – особено за енергия, горива и храни, включително в големи икономики като Германия и Великобритания.

По-малки кошници, повече сравняване и повече частни марки

Данните показват и конкретни адаптационни механизми. Така например потребителите купуват по-малки количества, но по-често. Освен това те активно сравняват цени и търсят промоции и все по-често преминават към по-евтини алтернативи и търговски марки на веригите.

Делът на частните марки (собствените марки на веригите) в Европа вече се е увеличил средно с около 3 процентни пункта, като 64 на сто от финансово затруднените домакинства ги предпочитат.

„Обучени“, а не паникьосани потребители

Ключовият извод от анализа е, че европейските потребители вече не реагират панически, както през 2022 г., а действат „обучено“ и рационално. Те оптимизират разходите сипърво вътре в категориите (смяна на марка, размер, магазин), защитават продукти с ясна стойност или емоционална значимост и търсят баланса между икономия и малки „удоволствия“.

В този смисъл според анализа новата инфлационна вълна не води до срив в потреблението, а до по-фино и стратегическо управление на бюджета – тенденция, която вероятно ще се задълбочава с продължаването на геополитическата нестабилност.