Европейската комисия (ЕК) проучва начини да убеди Пекин да ограничи износа си за блока, докато Брюксел се стреми да намали търговския си дефицит с Китай, коментира еврокомисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович в интервю за Politico.
„Механично, ако погледнете проблема с дефицита ни, това, което е необходимо, е увеличаване на европейските продукти за Китай... Трябва също да помислим как да управляваме по-добре китайския износ за Европейския съюз“, посочва той.
„Ясно е, че най-ефективният и най-добрият начин за бъдещите отношения би бил, ако този проблем се решава от двете страни“, добавя той.
Комисията е подложена на натиск от националните лидери да покаже конкретни резултати от разговорите си с Пекин до средата на октомври.
Преди два месеца страните членки призоваха Брюксел да излезе с нови инструменти за намаляване на търговския дефицит на ЕС с Китай от 1 млрд. евро на ден. Въпросът става все по-спешен, като производителите на химически продукти и автомобили от ЕС затварят заводи и съкращават работни места заради конкуренцията от по-евтиния китайски внос.
Комисарят по търговията посочва, че ще разговаря с китайския си колега Уан Уентао чрез видеоконферентна връзка „в средата на септември“, преди да посети Пекин „в началото на октомври“. Екип от преговарящи от ЕС също е в Китай тази седмица, казва Шефчович. Според него преговорите са „много открити, много трудни“, с „всички теми... на масата“.
„Трябва да имаме осезаеми резултати до октомври“, коментира той, като добавя, че лидерите на ЕС търсят „ясни резултати“, включително „някои пилотни схеми“ за справяне с прекомерното предлагане в Китай.
В по-широк смисъл коментарите отразяват кардинална промяна в подхода на ЕС към търговската политика с Китай и вземат пример от собствения наръчник на Вашингтон с Пекин.
Вместо да разчита предимно на традиционните търговски защити, след като китайските стоки достигнат Европа, подходът все повече се фокусира върху управлението на търговията с азиатската страна. Комбинират се усилия за продажба на повече европейски стоки с мерки за контрол на потока от китайски доставки към Европа.
Стратегията напомня за политиките от 80-те години на миналия век, когато Япония и Южна Корея се споразумяха да ограничат доставките на автомобили, стомана и електроника за Европа и САЩ.
По-конкретно, ЕС би бил нетърпелив да продава нечувствителни продукти на Пекин, като селскостопански стоки, медицински изделия и автомобили.
Тази промяна в стратегията е „реакция на реалността, защото знаем, че много от тези скокове в износа не се генерират от чисто икономическите резултати или чистата пазарна логика“, признава комисарят, тъй като държавните субсидии от Пекин продължават да нарушават конкуренцията.
Ограничаването на китайския внос и косвеното повишаване на цените за местните производители може обаче да има нежелани последици.
Инфлацията в еврозоната достигна 2,9% през юли, над целта от 2% на Европейската централна банка, поради войната с Иран. Мерките, които оскъпяват китайския внос, биха могли да доведат до допълнително увеличение на цените, което да създаде още главоболия на европейските правителства.
Ако разговорите с Пекин не дадат резултат, ЕС ще се стреми да използва пълноценно своите търговски защити и да затвори пазарите си, посочва Шефчович.
„Работим с много конкретни предложения. Да видим как нашите китайски колеги ще реагират на тях... Но ако просто няма да има действия, тогава, разбира се, ще ни бъде много по-трудно просто да говорим за тези въпроси“, посочва той в интервюто.
Комисията иска да усъвършенства начина, по който използва предпазни мерки – търговски мерки, които могат временно да ограничат вноса, когато внезапен скок заплашва европейските производители. ЕС използва актуализирана версия на такива мерки, когато наложи митата върху чуждестранна стомана в началото на юли. С това блокът раздразни много от търговските си партньори, главно Бразилия и Китай.
„От една страна, трябва да кажа, че това е много ефикасен инструмент. От друга страна, той е много твърд“, казва Шефчович. Той подчертава, че все още се извличат поуки от случая със стоманата, за да се ускорят разследванията за други продукти и да станат по-точни.
Търговският комисар добавя, че Брюксел все още разработва „инструмент за диверсификация“, за да насърчи бизнеса да доставя стоки от различни доставчици, когато има алтернативи. Целта е да се намали зависимостта на Европа от китайски продукти в стратегически индустрии.
„Разбира се, диверсификацията носи разходи“, коментира еврокомисарят, като изтъква повишените цени на чувствителни стоки като критични минерали или зелени технологии.
Той подчертава обаче, че някои компании осъзнават, че „цената на диверсификацията е по-малка от цената на прекъсването“.


След 1 ноември - сиренето в магазина ще се казва така, само ако има мляко
Западнонилската треска настъпва на Балканите, проф. Кантарджиев с предупреждение
България търси обратен път към Qatar Airways
Проф. Георги Рачев: Първият полъх на есента - към 10 септември
Съдът остави без уважение искането за спиране на изпълнението относно тока и водата в „Баба Алино“
Непрозрачният AI на Алтман създава нова дилема за сигурността
Великобритания отхвърли претенциите на Милей към Фолклендските острови
Изграждането на центрове за данни в Близкия изток продължава въпреки войната
Мицотакис готви пакет от €2 млрд. икономическа подкрепа преди изборите
Студентите оспорват властта на Вучич с кандидати в тайна
Учени доказаха, че ЕС бърка с емисиите на електромобилите
Volkswagen обяви най-големите съкращения в историята на индустрията
Eвропейският бестселър на Ford навърши 50 години
Късметлия спечели Maserati Ghibli срещу 2 евро
Alfa Romeo Giulia полетя: този хеликоптер струва 290 000 евро
Трима румънци в ареста, плащали с фалшиви 20 и 50 евро
Пожар край Боаза обхвана около 15 декара сухи треви и храсти
Кой е Роберто Ваначи, руският “троянски кон”, който застрашава властта на Мелони
Адвокат: Собствениците на необитаеми имоти да бъдат особено внимателни за измами
6 знака, че някой е неблагодарен човек