Европа се превръща в глобална политическа сила

Агресията на Русия в Украйна разтърсва Европейския съюз (ЕС), ускорявайки еволюцията му към напълно развита суверенна политическа сила, допълваща съществуващата му икономическа мощ, пише за Financial Times Лорънс Буун, държавен секретар на Франция по европейските въпроси.

ЕС стана по-мощен чрез няколко кризи. „Икономическа Европа“ се превърна в силна и стабилна единна валута, превръщайки девалвациите от ерата на гъвкавите обменни курсове в далечен спомен. А след дълговата криза в еврозоната съюзът също така укрепи своята финансова система и парични инструменти.

По-скоро, в отговор на пандемията от коронавирус, ЕС разработи икономически структури за сближаване и общ бюджетен капацитет. Съюзът премина и към единно закупуване на ваксини против заразата и положи основите на „Европа на здравето“. И сега, в отговор на руското нахлуване в Украйна, освен бързото прилагане на санкции срещу Москва, ЕС предприе конкретни действия в четири области.

Първо, „Отбранителна Европа“. ЕС придобива ново измерение в отбраната. След срещата на високо равнище във Версай през март ЕС засилва, подобрява и координира националните и европейските инвестиции в отбранителни способности. Той също така създаде общи инициативи за финансиране като Европейския фонд за отбрана и нова организационна структура в отговор на кибер рисковете. Гласуването на референдума през юни в полза на присъединяването на Дания към европейската отбранителна политика е знак за тази ускоряваща се динамика. 

Второ, „Европа на индустриалния суверенитет“, фокусирана върху енергетиката, цифровите технологии и индустриалния сектор. През следващите месеци Европа ще продължи драстично да намалява енергийната си зависимост от Русия чрез координирани енергийни икономии, одобрени от Съвета на ЕС в края на юли, диверсификация на доставките и механизми за солидарност, базирани на енергийните нужди на всяка държава-членка.

Това ще започне да превръща енергийния съюз в осезаема реалност. Но то е само началото. Стратегията за ускорен енергиен преход, приета през юни, ще бъде от ключово значение за гарантиране, че европейският енергиен суверенитет се установява на устойчива основа.

Освен това, благодарение отчасти на „Следващото поколение“ (Next Generation EU), програмата за финансиране на ЕС в размер на 750 млрд. евро, стартирана след кризата с Covid-19, общоевропейските програми изграждат силни възможности в областта на цифровите технологии, здравеопазването, водорода и полупроводниците.

За да се подпомогнат мащабните инвестиции, необходими в тези планове за отбраната и индустрията, фискалните правила на ЕС трябва да се развият, както заявиха италианският премиерът Марио Драги и френският президент Еманюел Макрон през декември.

Трето, „Европа на демокрацията“. ЕС ще продължи да утвърждава своята идентичност като демократична сила, силно центрирана около върховенството на закона. Няма и никога няма да има компромис с тези, както в Европа, така и извън нея, които се стремят да възпрепятстват свободата и интегритета на нашите изборни процеси, нашите независими и безпристрастни съдебни системи или борбата с корупцията.

И накрая, „Европа като геополитическа сила“. ЕС трябва да се превърне в опора на стабилността за европейския континент като цяло. Не може да има половинчати мерки в разгара на хибридната война, водена от Русия: нейната империалистическа война в Украйна и използването на енергията и храните като оръжие за дестабилизиране на целия свят.

Именно в този контекст трябва да разбираме историческата стъпка за предоставяне на статут на кандидатки за членство в ЕС на Украйна и Молдова, признаването на европейската перспектива на Грузия, както и започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. ЕС трябва да закотви Западните Балкани в европейското семейство, към което те принадлежат географски, исторически и културно.

Не сме наивни: знаем, че ЕС трябва да се реформира, за да може да работи ефективно в една по-широка Европа. Това засяга институционалното управление, както и вземането на решения, като например преразглеждане на правилото за единодушие в посока гласуване с квалифицирано мнозинство в определени области на общата европейска политика за сигурност или по данъчни въпроси.

Това е целта на Европейската политическа общност, предложена от Макрон: да консолидира европейската стабилност чрез сътрудничество по въпросите на външната политика и сигурността, и чрез взаимовръзки в търговията, научните изследвания и образованието.

Жан Моне, един от архитектите на европейската интеграция, заяви прочуто: „Европа ще бъде изкована в кризи и ще представлява сборът от решенията, приети при тези кризи.“ Нападението на Русия срещу Украйна и европейските ценности превърна трансформирането на Европа в глобална политическа сила в неотложен колективен приоритет за всички нас.