Америка трябва да е сериозна към трансграничните предизвикателства

Администрацията на американския президент Джо Байдън наскоро публикува своята Стратегия за национална сигурност след шест месеца забавяне поради избухването на войната в Украйна и последващите ревизии. Документът е задълбочен и ясен, пише за Financial Times Ан-Мари Слотър, ръководител на аналитичния център Нова Америка.

Най-важното е, че новата стратегия издига глобални заплахи като изменението на климата и пандемиите наравно с геополитическата конкуренция и конфликтите с Китай, Русия и други автокрации. САЩ са изправени пред „две стратегически предизвикателства“, се казва в нея. Първото е състезание „между големите сили за оформяне на това, което ни чака“ след края на ерата след Студената война. Второто е група от „споделени предизвикателства, които пресичат границите“, включително „промяна на климата, продоволствена несигурност, заразни болести, тероризъм, енергиен недостиг или инфлация“.

Езикът е недвусмислен и исторически. „Тези споделени предизвикателства не са маргинални въпроси, които са вторични за геополитиката. Те са в основата на националната и международната сигурност и трябва да бъдат третирани като такива.“

Адресирането на двата набора заплахи е трудна, но необходима задача. Отблъскването на откритата междудържавна агресия, предназначена да завладее и анексира територии, като същевременно се избегне ядрена война, е спешна и огромна задача. Администрацията на Байдън върши забележителна работа досега. Вярна на стратегията си никога да не действа сама, тя също работи интензивно със съюзници и стратегически партньори по целия свят, много от които е събрала в нови икономически, военни и политически групировки.

Но ако приемем, че „транснационалните предизвикателства“ са също толкова важни, колкото въпросите на войната и мира, тогава изменението на климата, глобалното здраве, продоволствената сигурност и други въпроси трябва да получават еднакво време, финансиране и внимание заедно с традиционните геополитически заплахи. Предложеното изпълнение на стратегията на Байдън трябва да се съсредоточи върху гарантирането, че правителствените служби, отговорни за справянето с тези предизвикателства, разполагат с финансиране, власт и престиж, сравними с тези на Пентагона.

В Държавния департамент, на бюрата, които се занимават с въпроси като изменението на климата и продоволствената сигурност, трябва да бъдат дадени бюджети, сравними с регионалните бюра, които контролират посолствата по света. Освен това, като се има предвид, че стратегията правилно признава, че транснационалните предизвикателства изискват интензивно правителствено сътрудничество за разрешаването им, трябва да видим значително надграждане на капацитета на САЩ да се ангажират с международни и регионални организации. Сегашното Бюро по въпросите на международните организации на Държавния департамент отдавна е затънтено; това трябва да се промени. Трябва също така да очакваме да се обърне толкова внимание на работата с други държави по климата и други глобални въпроси, колкото и по въпросите на сигурността.

И накрая, много от тези транснационални предизвикателства се коренят в слабото развитие по света. Байдън пише трогателно във встъпителното си писмо: „Ако родителите не могат да изхранят децата си, нищо друго няма значение“. Следователно USAID трябва да се трансформира от агенция, предназначена да разпределя чуждестранна помощ, в пълноценен държавен отдел за развитие, наравно с Държавния департамент и Министерството на отбраната.

Вместо това планът за прилагане на администрацията се фокусира върху три „линии на усилия“. Те включват инвестиране в основните източници на мощ и влияние на САЩ у дома, включително преход към зелена енергия и модернизиране и укрепване на армията. Последният набор от усилия наистина се фокусира върху глобалното сътрудничество „за решаване на споделени предизвикателства“, но само косвено. Непосредствената цел е да се „изгради възможно най-силната коалиция от нации“, предполага се водена от САЩ, която след това може да се заеме с тези задачи.

По същия начин, когато Стратегията за национална сигурност очертава „как изглежда успехът“, тя предвижда изграждане на широка дипломатическа коалиция. И все пак, когато погледнем какво всъщност трябва да постигне това задълбочено сътрудничество, върхът на амбицията на администрацията е да „положи основата за увеличаване на сътрудничеството по стратегически предизвикателства“ и да постигне „значителен напредък по въпроси като изменението на климата , глобалното здраве и продоволствената сигурност“. Това са видът неясни фрази, които дипломатите използват, за да избегнат ангажирането си с нещо конкретно и измеримо.

Трудно е да се избегне заключението, че фокусът на администрацията върху споделените транснационални предизвикателства е по-малко относно посрещането и решаването им, отколкото относно ръководенето на глобалния отговор към тях. Защо? Ако различни групи нации, действащи без американско лидерство и участие, биха могли значително да намалят въглеродните емисии или да увеличат продоволствената сигурност, не трябва ли да аплодираме? Не е ли важен резултатът?

Успешното справяне с общите глобални предизвикателства изисква планетарна перспектива, фокусирана върху всички човешки същества, независимо от страните, в които живеят и техните взаимоотношения помежду им и с планетата. Администрацията на Байдън разбира, че запазването на сигурността на американците през 21 век изисква критична доктринална промяна. Но тя трябва да е последвана от промяна при парите, начина на мислене и метриките.