Нов спор за разходите за отбрана застрашава НАТО

Съществува опасност от нов спор в НАТО за равнището на разходите за отбрана на държавите членки. Според генералния секретар Йенс Столтенберг някои от съюзниците искат значително да затегнат сегашната цел от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните. 

Предвижда се до 2024 г. всички държави от НАТО да се доближат до критерия за разходи за отбрана в размер на поне 2% от БВП.

„Някои съюзници са твърдо за това сегашната целева стойност от 2% да се превърне в минимална", заяви Столтенберг в интервю за Deutsche Presse-Agentur. Като председател на Северноатлантическия съвет той поясни, че сега ще води преговорите по този въпрос. „Ще се срещнем, ще проведем министерски срещи, ще разговаряме в столиците", обясни той.

В тази връзка целта е да се постигне споразумение най-късно до следващата редовна среща на върха. Тя ще се проведе на 11 и 12 юли в столицата на Литва Вилнюс.

Столтенберг не каза кои държави от НАТО настояват за много по-амбициозна цел. Според дипломати източните съюзници като Полша и Литва, както и Великобритания, наскоро са се изказали в полза на споразумение за по-строги цели с оглед на войната на Русия срещу Украйна.

Германия и някои други страни като Канада и Белгия се смятат за противници на тази идея. Досега те изразходват за отбрана значително по-малко от 2% от БВП. За Германия например през 2022 г. се очакваше съотношение от едва 1,44%.

100 млрд. евро няма да са достатъчни за Германия

Според проучване на Института за германска икономика (IW) дори наскоро одобреният специален фонд от 100 млрд. евро едва ли ще доведе до дългосрочно подобрение. Според изчисленията двупроцентовата квота на НАТО може да бъде постигната с парите едва през 2024 и 2025 г. През следващите две години делът от БВП вече може да спадне до 1,8 и 1,2% според предишните финансови планове и прогнози за растежа.

Столтенберг не пожелава да каже дали той лично подкрепя исканията за минимална ставка. Въпреки това дава ясно да се разбере, че смята за наложително по-нататъшното увеличаване на разходите за отбрана. „НАТО е тук, за да гарантира, че конфликт като този в Украйна няма да се разрасне извън Украйна. За тази цел се нуждаем от надеждно възпиране и отбрана и затова трябва да инвестираме повече в нашата сигурност“.

„Разбира се, винаги е по-лесно да се инвестира в образование или инфраструктура", каза Столтенберг. Но ако не запазите мира, каза той, няма да създадете нищо друго, няма да осигурите икономически просперитет и няма да спечелите борбата с изменението на климата. „Тъй като светът става все по-опасен, трябва да инвестираме повече, за да предотвратим войните“, твърди той.

В очакване на срещата на върха във Вилнюс Столтенберг заявява: „Мисля, че е твърде рано да се каже за какво ще се споразумеят нашите съюзници". Той обаче поясни, че предполага, че всички съюзници са наясно, че войната в Украйна прави инвестициите в отбраната още по-важни. И е сигурен, че на срещата на върха в Литва ще бъде постигнато споразумение.

Според данните на НАТО Гърция е на първо място по съотношение между икономическа мощ и разходите за отбрана с 3,76% от БВП. Следват САЩ с 3,47%, които в абсолютни цифри са похарчили 822 млрд. долара (768 млрд. евро), което над два пъти повече средства за отбрана от всички останали държави от алианса, взети заедно. За сравнение: Германия, най-голямата европейска икономика, е похарчила 55,6 млрд. евро според стандартите на НАТО, а Великобритания, номер едно в Европа - около 53,9 млрд. паунда (60,9 млрд. евро).

Спорът за разходите за отбрана ескалира силно по време на мандата на президента на САЩ Доналд Тръмп. Той обвини европейските съюзници като Германия в поведение на „свободен ездач" и дори заплашваше да изтегли САЩ от съюза.