Мястото за световна държава-образец е вакантно

Някога Швеция беше образцовата държава, пише главният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш. Хората обичаха Швеция - това беше земя на превъзходни обществени услуги и социална система с голямо сърце, отбелязва авторът. Там имаше култура без англо-американската невроза относно секса. Назовете една статистика - участие на жените в работната сила, например - и щяхте да откриете, че Швеция отбелязва добър резултат. В чужбина тя не звучеше войнствено. Вместо това се занимаваше с неща като дипломация и мека сила, които постигнаха много за глобалните блага.

След това Швеция загуби своя ореол. Чуждестранните прогресисти научиха, че нейните обществени услуги са отворени за такива „ереси“ като частни доставчици и потребителски избор. Торите изучаваха времето на Йоран Першон като финансов министър и премиер като модел за съкращаване на разходите в Обединеното кралство. Лоша Швеция. Отстъпническа Швеция.

И тогава Германия стана модел. Хората обичаха Германия. Това беше икономика, която работеше за хора с технически, а не само с академични наклонности. Там имаше справедливо разпределение на богатството между регионите. И такава спокойна политика: индустриалецът говори с министър, който пък си говори със синдикален шеф. С по-малко историческа практика от Великобритания или Франция, страната прие много не-бели мигранти.

Но и Германия загуби ореола си. През 2020 г. излезе книга, наречена „Защо германците го правят по-добре: Бележки от една пораснала страна“, но тя шикалкавеше относно помощта за Украйна. Стратегическите ù решения - руският газ като суровина и Китай като основен пазар - се оказаха погрешни. Канонизирането на Ангела Меркел от западния свят се оказа прибързано.

И така моралната корона премина към…? За първи път в съзнателния политически живот на автора (40 години – бел. ред.) има свободна позиция за ролята на образцова държава. На вечери от Лос Анджелис до Лондон хората са объркани. За коя страна трябва да вдигнем тост по пламенен и полуинформиран начин? Коя страна да сравним завистливо със собствената си?

Доколкото мога да разбера, пише Джанан Гънейш, критериите за образцова държава са следните: Тя не може да има ядрени оръжия или постоянно място в Съвета за сигурност на ООН - образецът трябва да „въплъщава“ либералната демокрация, да си изцапаш ръцете, защитавайки я, е под стандарта.)Не може да е имала много извъневропейски колонии - не можете да хвалите една нация и да я корите едновременно. Не може да бъде ограничаваща имиграцията - в противен случай Япония щеше да е ярък кандидат.

Кой остава? Австралия? Тя изглежда балансира разумно между пазара и държавата. Въпреки че либералните британци понякога я подозират в нереформирани расови нагласи, аз се чувствам по-невидим там, пише авторът, който е цветнокож, отколкото в по-голямата част от континентална Европа. Нейните политици са враждебни, но в крайна сметка съвестни. Преди години, по време на кръг от срещи с неколцина от тях, ги чух да се тревожат за съотношението дълг/БВП, отбелязва още Джанан Гънейш.

Но и Австралия не става. Образецът не може да е англоезичен. Твърде познато звучи. Няма снобска стойност във възхваляването на една нация, ако това не ù придава лустро на изтънчен характер. В този смисъл Нова Зеландия, Канада и други англоезични страни също са изключени.

Тогава кой? Дания? Нейните опасения относно имиграцията затъмниха част от либералния блясък, който имаше някога. Швейцария? Неутралитетът, тази елегантна дума за клинченето, сега носи повече геополитическа стигма. Сингапур? Freedom House все още го определя като „частично свободен“. Норвегия? Предимството на ресурсите е твърде голямо.

Ето го и последното предложение: Уругвай. Има голяма средна класа, социална държава, която датира от много време, и външна вяра в своя морал, която изглежда се дължи на статута му на малка нация в близост до големите. Образец от Глобалния юг - както не го нарича никой от познатите ми, които живеят там - би било много в стил 21 век, много актуално.

Но въпреки че дава нападател след нападател на европейския футболен елит, Уругвай се бори за внимание. Монтевидео е далеч от формиращите мнението класи в горния Атлантик. Трябва да следиш политиката отблизо, да четеш Economist от кора до кора, за да си наясно с Уругвай. Една истинска държава-образец печели средно-интелигентното население.

Предавам се, пише в заключение Джанан Гънейш. Падналите ангели от Северна Европа се оказват трудни за замяна. Може би читателите на FT имат по-добър отговор. Ако не - Швеция отново ще дойде на мода.