Ожесточената империя - Русия една година след началото на инвазията

„Руското общество е аморално", казва уважаваният социолог в Москва Лев Гудков. „Разбира се, то не иска война, но хората се държат покорно, пасивно, не искат да влизат в открит конфликт с държавата“. 

Важно е да се разбере тази руска система на управление и общество, за да се оценят и военните цели на Путин в Украйна. В няколко свои речи и есета той ясно заявява тази цел: Украйна не трябва да се превръща в „Антирусия", т.е. в контрамодел, в който демокрацията и пазарната икономика преобладават в една голяма държава-наследница на Съветския съюз.

Вместо това Украйна трябвало да се превърне във втора Беларус, т.е. във васална на Москва държава, разкрива мисленето в Кремъл  политоложката Татяна Станоева, основател на аналитичния център R. Politik. Ето защо „докато Путин е на власт, краят на войната е малко вероятен“, пояснява тя. 

Надежди за "ефекта Афганистан"

Тези, които са оптимисти, се надяват на силата на времето: общественият отзвук или дори протестите срещу загубите в съветската военна мисия в Афганистан през 80-те години на миналия век „също не бяха незабавни, не и през първата година", отбелязва руският политолог Михаил Виноградов.

Подобно на войната в Украйна, мисията в Афганистан първоначално официално е наречена ограничена военна операция. По-късно протестите срещу разполагането в Хиндукуш стават толкова ожесточени, че през 1989 г. „ограниченият контингент" се изтегля от Афганистан.

Поражението там има важен принос за разпадането на Съветския съюз през 1991 г. - събитие, което би било немислимо само няколко години по-рано.

Дори социологът Ясавеев не вярва в бързи успехи за тези, които днес протестират въпреки цялата съпротива: „Но техните действия показват, че в Русия все още има хора, които не се страхуват, които са против войната и които не вярват на пропагандата“. 

Един основен проблем: липсва идентификационна фигура за либералните сили. Някой, който да отстоява демократичните ценности, но на когото мнозинството руснаци да вярват, че ще ръководи страната. В очите на много руснаци Путин все още е силният човек, който върна на страната така необходимата стабилност след анархичните 90-те години на миналия век.

Особено сега, една година след началото на войната, се мисли много за Русия след Путин, казва Ясавеев. „Не знам кога ще се отвори прозорецът. Но когато това се случи, нашето общество ще се изправи пред най-важната задача от всички. Тогава ще трябва да обсъдим свободната преса, независимите съдебни процеси". Ясавеев мечтае за една Русия „без война, без заплаха за други държави".

По време на втория си престой в затвора Ясавеев прочита книгата „Неудобното минало". В нея руският историк Николай Епле описва паметта за държавните престъпления в Русия и в други страни като Южна Африка, Германия или Аржентина.

Книгата му вдъхва надежда, казва Ясавеев, че „нашето положение не е уникално". Други общества вече са изминали пътя от авторитарно управление и държавен терор до мирни, демократично управлявани държави: „Това означава, че тази възможност съществува и за Русия".