Изборите в Турция: победа за национализма, предизвикателство за ЕС

4. Поляризацията кара хората да отидат до урните

87% избирателна активност на първия тур, вероятно 84% на втория: Участието на турците в тези гласувания е забележително. В една от избирателните секции санитарите вкараха в кабината възрастен мъж на болнично легло. В друга помощници вдигнаха възрастна жена на стол по стълбите към избирателната секция. Дни преди изборите хиляди пострадали от земетресението пътуваха от градовете, в които са намерили убежище, обратно към опустошения от бедствието югоизток, където са регистрирани като гласоподаватели.

Но високата избирателна активност показва преди всичко, че в тези избори на карта е заложено много - твърде много. Точно защото правовата държава е толкова слаба, почти всичко зависи от това кой ще спечели властта. Изборите в Турция са двубои между конкуриращи се лагери, в които губещата страна знае, че цената на поражението ще бъде висока. Опозицията ще бъде „унищожена" след изборния ден, заяви преди седмици вътрешният министър на ПСР Сюлейман Сойлу.

Фактът, че много хора доброволно стават наблюдатели на избори, а други се връщат в избирателната секция или в централата на съответния изборен съвет след затварянето на избирателните секции, за да наблюдават преброяването на гласовете, също не е показател за демократична сила. Напротив, той показва колко ниско е доверието в изборите и колко голям е страхът от манипулации, за които избирателите съобщават от години.

5. Първо летен възход, после икономически срив

Изборната победа на Ердоган няма да сложи край на бясната инфлация, нито ще накара международните инвеститори внезапно да върнат повече пари в Турция. Страната е затънала в продължителна и дълбока икономическа криза. Претендентът Кълъчдароглу не успя да победи на балотажа. Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg

Все пак през лятото тя може да постигне добри резултати. Ниските цени би трябвало да привлекат туристи, а милиардите от Русия и арабските държави помагат на турската финансова система. Но през есента, когато приходите от туризъм се сринат, когато отново трябва да се осигури отопление и турците трябва да плащат сметките за енергия със слабата си валута - тогава нещата могат да тръгнат много бързо надолу. 

Тогава Ердоган най-накрая ще трябва да повиши лихвените проценти, както е обичайно в останалата част на света, когато цените се повишават. В противен случай турците могат да пострадат още повече от преди. Освен това може да се стигне до ускорено изтичане на мозъци: Още преди година и половина 72,9% от хората на възраст между 18 и 25 години заявиха, че искат да напуснат страната. Някои от тях се нарекоха „бежанци на Ердоган". Сега това изтичане може да стане още по-сериозно. 

6. ЕС (всъщност) трябва да измисли нещо ново

Сред някои експерти и политици в Брюксел преди втория тур на изборите е можело да се чуе някаква цинична надежда: По-добре да продължим с Ердоган, с когото хората са свикнали, отколкото дива смяна на властта и евентуално по-неудобно турско правителство. Сега наистина всичко е както обикновено - и точно в това е проблемът. 

Отношенията на ЕС с Турция, а и тези със САЩ, са това, което експертите често наричат „трансакционни": сведени са до размяна, движена от интереси. Независимо дали става дума за политиката на сигурност или за въпросите на миграцията. Формално страната все още е кандидат за членство в ЕС, но този статут има малко общо с реалните отношения.

Остава да видим как Ердоган ще се справи с Европа след победата си - от години той се колебае между трезва политика на интереси и гръмки изказвания. За него Европа е както необходим партньор, така и враг. А от друга страна, особено Германия е заплетена с Турция по начин, който всъщност прави невъзможно просто хладнокръвно договаряне на сделки. Всички престрелки от последните години относно затворени журналисти, клеветнически стихотворения и предизборни изяви, но най-вече милионите хора, които двете страни носят в биографиите си: всичко това всъщност прави необходим специален германски ангажимент, дори ако на пръв поглед сега всичко изглежда по старому.

7. Автократите (почти) не могат да бъдат свалени от власт

На първата си страница Economist свързва резултатите от изборите в Турция с „бъдещето на демокрацията", разсъждавайки, че „ако Турция се отърве от своя владетел, това би трябвало да окуражи демократите навсякъде". Трябва ли демократите да бъдат обезкуражени, след като Ердоган спечели?

По-скоро са разочаровани. Защото проучванията показват, че в миналото автократичните управници почти винаги са били сваляни с военен преврат или, в по-редки случаи, с продължителни масови протести. Изключително рядко те са регистрирали поражение чрез избори.

Разбира се, в Турция нещата можеха да се развият по различен начин. Получените от опозицията 48% са успех и могат да бъдат мотивация за предстоящите избори. Още през следващата година предстоят важни местни избори. И може би това е най-оптимистичният урок от турските избори: става дума за нещо повече от отиване до урните, става дума за постоянство. Един автократ, който трябва постоянно да се бори с демократичната съпротива, най-малкото ще бъде забавен.