Новата индустриална политика на САЩ е наполовина правилна

Икономическата политика днес се стреми да се справи със замайващ списък от предизвикателства - да спре инфлацията, да укрепи веригите за доставки и да създаде работни места, като същевременно стимулира иновациите, бори се с изменението на климата, подкрепя националната сигурност и се подготвя за различни бъдещи кризи и шокове, пише за Financial Times Пинелъпи Гоулдбърг, професор по икономика в Йейлския университет и бивш главен икономист на Световната банка.

В САЩ оформящият се набор от инструменти за справяне с тези разнообразни проблеми се фокусира върху „индустриалната политика“, с два ключови компонента. Първият са публичните инвестиции, които да помогнат на икономиката да стане по-екологична и по-приобщаваща. Вторият е възраждане на политиката „Купувайте американско“, която включва разпоредби за финансиране, както и търговски и имиграционни политики, които облагодетелстват американските компании и работници и намаляват притока на чуждестранни стоки и хора през границата.

Макар че няколко държави вече имитират този подход, ефективността му е несигурна, като той може дори да влоши някои проблеми или да създаде нови трудности в процеса.

Помислете за нашия опит с глобализацията. В продължение на много години икономистите обсъждаха идеята, че тя допринася за нарастващите неравенства в развитите икономики. Сега обаче ефектите от десетилетията на бърза глобализация са по-ясни.

Тя драстично намали неравенството между държавите и измъкна милиарди хора по света от бедността. По същия начин свободната търговия и увеличеното глобално промишлено производство намалиха цените и увеличиха разнообразието за потребителите. Но в рамките на богатите страни глобализацията допринесе за индустриалния упадък и регионалното неравенство. Увеличаващите се корпоративни печалби не стигнаха до работниците и потребителите толкова, колкото се очакваше, което доведе до стагнация на заплатите и разширяване на пропастта между богати и бедни.

Поддръжниците на новата индустриална политика на САЩ твърдят, че както публичните инвестиции, така и инициативата „Купувайте американското“ ще помогнат за смекчаване на тези вредни ефекти и ще подкрепят работниците в САЩ. За съжаление те са само наполовина прави.

Публичните инвестиции определено си заслужават. Разбира се, необходими са внимателен дизайн и здравословна доза предпазливост. Но усилията си струват просто защото предишните опити да се коригират неблагоприятните ефекти на глобализацията се провалиха. Най-забележителното неуспешно усилие - Помощ за американските работници, засегнати от офшоринга - имаше разочароващи резултати и в крайна сметка беше прекратено. Освен това хората искат нещо повече от парични помощи; тях ги интересува качеството на работните места, с достойнство и възможности за напредък в кариерата.

Очевидният проблем с публичните инвестиции, насочени към индустрията, е тяхната непредсказуемост. Понякога те успяват - вижте например Airbus или корейската и тайванската подкрепа за сектора на полупроводниците. Но понякога се провалят, какъвто беше случаят с „Големия скок“ на Китай при Мао Дзедун. Кривите на придобиване на знания могат да бъдат дълги и стръмни. Но освен че помагат за намаляване на неравенството, потенциалните ползи от публичните инвестиции със сигурност надвишават рисковете.

Насочването към секторите на високите технологии и възобновяемите енергийни източници в САЩ, например, има добри шансове за стимулиране на иновациите и ускоряване на декарбонизацията. Политиката „Купувайте американско“, от друга страна, е изпълнена с проблеми. Затварянето на границите на страната няма да помогне на САЩ да решат най-належащите си предизвикателства – и ще застраши похвалните цели на индустриалната политика.

Да вземем един пример: обезсърчаването на евтиния внос на слънчеви панели от Китай, който в момента е най-евтиният соларен производител в света, ще забави зеления преход, въпреки че публичните инвестиции на САЩ се стремят да го ускорят.

И макар да звучи патриотично, „Купувайте американско“ ще влоши неравенството. Търговските ограничения и преференциалното третиране на американските компании ще повишат цените, което ще направи инфлацията по-трудна за контролиране и ще навреди най-много на най-бедните американци. А без разширяване на имиграцията не е ясно дали ще има достатъчно работници с подходящите умения за осъществяване на амбициозните планове за публични инвестиции на администрацията на Байдън.

В световен мащаб „Купувайте американско“ възпрепятства международното сътрудничество точно когато то е най-необходимо. Инициативата също така ограничава икономическия растеж и усилията за намаляване на бедността в страните с ниски доходи, забавяйки или спирайки трудно постигнатия в продължение на десетилетия напредък по отношение на глобалното неравенство.

Какво е необходимо тогава? За да може индустриалната политика да постигне своите амбиции, ние трябва да възприемем публични инвестиции, които са базирани „на място“, внимателно насочени и координирани на международно ниво. Но инициативата „Купувайте американското“ и нейните еквиваленти в други страни трябва да бъдат изтикани на заден план. Вместо да използваме индустриалната политика като извинение за затварянето на граници, трябва да се съсредоточим върху максимизирането на ползите от публичните инвестиции, като същевременно минимизираме техните рискове.

Двете съставки на индустриалната политика на САЩ имат противоположни цели. Преди да се превърне в глобален шаблон, рецептата се нуждае от корекция: внимателно пресяване на първата съставка и пропускане на втората.